Полезна информация за овцете.Отглеждане на кочове.

Отглеждането на кочове не е никак лесно, въпреки че през годината

те не променят физиологичното си състояние значително . Практиката показва, че много малко овцеферми поддържат кочовете в разплодна кондиция през цялата година. Трябва да се знае, че отслабналите кочове много трудно се възстановяват и голяма част от тях отпадат до следващата година. Становището, че кочовете и младите женски и мъжки разплодни животни са непродуктивни, е абсолютно неправилно. От един коч годишно може да се получат стотици агнета, а от една овца майка - едно, най-много две. Освен това от кочовете се настригва значително количество вълна - 10-12 кг и повече.

Кочовете съставляват сравнително нисък процент от броя на овцете в стадото. Затова и при най-тежки състояния на овцефермата за тях винаги трябва да се осигури фураж.

При прилагане на изкуствено осеменяване кочовете се разделят на пробници и пепиниери. Когато броят им е по-голям, кочовете от двете категории се отглеждат отделно. Тъй като от пробниците се получават до 25% от агнетата, те също трябва да са висококласни и да се отглеждат добре.

Разплодните кочове се преценяват и се отбират от специалисти селекционери, които се съобразяват с произхода и с индивидуалните качества на всяко животно. Цената на един елитен коч е доста висока и затова стопанинът трябва да полага изключителни грижи при отглеждането му. Някои овцевъди оставят за разплод най-добрите от мъжките агнета в стадото, за да им излизат по-евтино. Това е погрешно, защото в овцеферми, където не се води строг контрол за произхода и племенните качества на мъжките разплодници, бързо се стига до стихиен инбридинг (родствено съешаване). Освен това повечето фермери нямат традиции при отглеждането на елитни мъжки животни, в резултат на което се получават дребни, недоразвити и в много случаи закържавели животни. Ако стопанинът иска стадото му да е високопродуктивно, а той да е конкуреноспособен на пазара със своята продукция, наред с доброто хранене особено внимание трябва да се обръща на избора на овце за разплод и на закупуването на качествени кочове.

Кочовете се отглеждат винаги отделно от овцете майки в самостоятелни групи и се хранят почти на воля. Помещенията за тях трябва да са просторни, чисти и светли, с температура 12-15°С. На един коч се предоставя до 2-2,2 м2 площ от пода. За да не се блъскат при храненето, кочовете се разпределят, особено през зимата, в групи по 15-20 животни. През зимата на кочовете се осигурява достатъчно движение в дворчетата, които се разполагат от южната страна на сградата.

През пролетта и лятото кочовете се изкарват на паша, но не на големи разстояния. Добре е на пасището да има навес, където животните да пладнуват. Водата също трябва да е наблизо. При големи горещини се пасат сутрин и вечер. Неправилно е кочовете да изминават заедно с овцете големи разстояния, а да се отделят от тях.

След приключване на осеменителната кампания в стадата се оставят по 2-3 коча, а останалите се отделят в група и се хранят пълноценно.