В края на миналия век в Германия са съешавали тънкорунни овце с кочове бордер лайчестър и са получавали различни по тип овце, които по-късно съешавали с кочове френски прекос. През 20-те години на XX век чрез кръстосване на различните типове прекоси се създава и породата меринофлайш.

Овцете от породата меринофлайш се отличават с едрина и много добре изразени месодайни форми: холката, гърбът, поясницата и крупата са прави, широки и замускулени, гърдите - широки и закръглени, гръдшят кош е бьчвообразен, бутовете са замускулени, крайниците - широко поставени и със здрави кости. Тялото е много добре обрасло с мериносова вълна. Под мишниците, по корема и по долната част на краката обрасналостта е по-малка. Много често при овцете-майки, които раждат по 2-3 агнета, вълната от корема и шията пада. Дължината на вълната е 7-8 см, с много добра изравненост и къдравост, светъл цвят на серея и от 60-64-о качество, като има кочове и с 58-о качество. Вълнодобивът при овцете е 5-5,5 кг, при кочовете 8-10 кг. Рандеманът на вълната е много висок - 45-48%. Плодовитостта от 100 оагнени овце достига 160%, като агнетата до 4-месечна възраст имат много висок среден прираст - 320-360 гр.

У нас кочове от породата меринофлайш са внасяни през периода 1940-1943 г. и след 1944 г. Те са били използвани през първия етап на кръстосването при създаването на всички тънкорунни и полутънкорунни породи.

Поради условията на хранене и доене и в резултат на селекционната работа у нас овцете от породата меринофлайш са по-високи и с по-дълго тяло, но в известна степен са загубили скорозрелостта и месодайността си.