В Линколнското графство в Англия са развъждали местни едри овце с дълга вълна, които са били кръстосвани с кочове от породата Лестър и преди повече от 200 години е създадена сега съществуващата порода линколн. Животните са едни от най-едрите, с много добри месодайни качества и имат голям дял в създаването на много полутънкорунни породи овце. Тялото им е дълго, с широка глава и с много широка холка, гръб и кръстец. Гърдите са широки, силно замускулени и издадени напред. Гръдният кош на овцете от породата Линколн е много широк и с бъчвообразна форма. Овцете-майки тежат 80-100 кг, а кочовете - 120-160 кг. Агнетата са много скорозрели - на 12-месечна възраст могат да достигнат 90 кг. Както мъжките, така и женските животни са безроги.

Обрасналостта на тялото на овцете от породата Линколн е много добра, като на предните крака е до коленете, а на задните - до скакателните стави или до копитата. Покривните влакна по главата и краката са бели, но може да се срещнат животни и с тъмни петна, обрасналостта на тялото е много добра. Вълната е със специфичен характер - чисто бяла, със силен блясък, сравнително по-рядка и с дължина 18-25 см (отделни индивиди до 40 см). Образува кичури, които се спущат от двете страни на тялото, има много добра здравина, разтегливост и едри полукръгли къдрици. Качеството на вълната е 36-то-46-то, а рандеманът - над 65%. Средният вълнодобив на овцете-майки е 6-7 кg, а на кочовете - 8-10 кg. Плодовитостта е добра - от 100 оагнени овце се получават 120 агнета.

Характерна особеност на линколнските овце е, че трудно се аклиматизират към условията на страните с континентален климат. По-широко са разпространени в Аржентина, Нова Зеландия и други страни. У нас са внасяни малък брой кочове и овце-майки, но поради лошите климатични условия и недостатъчните грижи не можаха да се приспособят.