Периода за роене в България е през месеците май, юни и юли.

Пчелните семейства се роят преди обяд или по обедните часове. Роят се улавя по дървета, храсти или други предмети около пчелина. Когато сутринта времето е било лошо, кошерите могат да се роят и след обяд. Когато установим началото на роенето и искаме роят да не се хване високо или да отиде далече, то трябва да пръскаме пчелите с вода - с пръскачка или метла. След като е оформен роевият грозд, то той трябва да се хване в празна тръвна (почистена и обгорена отвътре). Тръвната е необходимо да се натърка предварително с маточина. Може да се употребява и специална роеловка, приличаща на крина, чиито капак и дъно са направени от телена мрежа.

Какво трябва да направим за да хванем роя?

1. Вързваме тръвната или роеловката на дълъг прът.
2. Поставяме ги под заловилия се рой.
3. Рязко тръсваме клона, където се е хванал роя и той пада в тръвната или роеловката.
   

Когато клонът е дебел или роят се е захванал за някакъв друг предмет, той се изгребва внимателно с голяма лъжица, а останалите пчели се смитат с четка или птиче крило.За да съберем всички пчели, които са се разхвърчали при улавянето на роя, прикачваме тръвната на дървото до мястото, където се е захванал роят, преди да го изтръскаме. След това е хубаво роят да се сложи в многокорпусен кошер.

В големите пчелини, при едновременно роене на много семейства, пчеларят няма как да следи излитането на всички роеве. Някои от тях може да се захванат нависоко или да отидат далече. Тогава роевете трябва да се принудят и сами да влязат в тръвната. Проследяваме излизането на първия рой. Улавяме майката, когато тя отива пред входа на кошера и я слагаме в клетка. След това поднасяме клетката към летящите роеви пчели. Те започват да се скупчват върху нея. Постепенно роят се захваща към някой нисък клон, където поставяме празната тръвна. Клетката с майката се слага вътре.

След като влязат по-голямата част от пчелите в тръвната, майката се освобождава. Когато по-голяма част от роя се прибере вътре, покриваме тръвната с платно и я оставяме в тъмно помещение до вечерта. На мястото на отнесената тръвна веднага слагаме празна. Следващият рой, който излита от друг кошер се увлича по останалите неприбрани летящи пчели от уловения рой. Те продължават да хвърчат на същото място. Роят сам влиза и се заселва в сложената там празна тръвна. По този начин на едно и също място през деня могат сами да се уловят няколко последователно излизащи роя.

Друг способ за улавяне на роевете из пчелина и около него е като се направят специални „привои”. Привоят е забит в земята кол на височина колкото човешки ръст, върху който хоризонтално е прикована дъска (30 х 50 см). Тя трябва да е обгорена и надялана грубо отдолу. Дъската е необходимо да се натърка с маточина или на нея може да се залепи парче от стара восъчна пита. Роят се захваща за привоя, след което лесно се взема и се поставя в новия кошер.

В зависимост от това, кога е осъществено естественото роене и каква е силата на роя, пчеларя може да го използва по различни начини.

Когато роенето е осъществено около 50 дни преди началото на главната паша и роилото се семейство е високопродуктивно, роят може да се послужи за увеличаване броя на пчелните семейства в пчелина. Поставяме хванатия рой в празен кошер. В средата на кошера, който предварително е почистен и дезинфекциран, слагаме една пита с открито пило. От двете и страни слагаме няколко празни изградени пити и восъчни основи. В двата края слагаме по една пита с мед и прашец. Ограничаваме гнездото с преградна дъска.

Претегляме роя предварително. В зависимост от теглото му определяме и броят на питите в гнездото, които ще поставим. На 300 г пчели се поставя една пита. За да не се свлекат от тежестта на пчелите, восъчните основи се слагат между изградените пити. Заселваме роя привечер, като върху плодника слагаме празен магазин. В него тръскаме пчелите, след това напушваме леко с пушалката, докато се заселят пчелите. След като настаним роя, магазинът трябва да се махне. Покриваме плодникът и похлупваме кошера с капака на кошера. В някои случаи на тъмното платно, с което е била привързана тръвната, можем да забележим яйца, което е доказателство, че в роя има оплодена майка. Естественият рой има голяма работоспособност – „роева енергия”, както за градене на пити и отглеждане на пило, така и за принасяне на нектар и прашец. Роевите пчели са физиологично запазени, в повечето случаи млади и охранени. Те не са осъществявали почти никаква работа до роенето. Повишената работоспособност на естествените роеве е добре да се използва за бързо изграждане на восъчни основи. Те са нужни както за роевете, така и за останалите семейства. В някои случаи роевете първаци изграждат почти само работнически килийки. Когато има дефицит на восъчни основи, може да им дадем празни рамки с тел. Под горната летвичка залепваме восъчна ивица, широка 1 см. От нея пчелите започват да градят цели пити. Пчеларят трябва да съблюдава за правилното вграждане на тела в питите.

Роевете с неоплодени майки (втораци) изграждат естествените пити с работнически и с търтееви килийки. След излизането на първия рой, роенето трябва да се прекрати. Изрязваме всички маточници на роилото се семейство без най-хубавия. От него се излюпва майка, която заменя излязлата с роя. Когато роилото се семейство е високопродуктивно, по-едрите маточници могат да се употребят , като се раздадат на нуклеуси или на други семйства за подмяна на старите майки. Маточниците се изрязват 6 – 7 дни след излитането на роя. Преди излюпването на младата майка, роилото се семейство се преглежда отново. Това се извършва, за да се премахнат повторно заложените маточници (ако има такива) и напълно да се предотврати възможността за ново роене. Пчеларят следи за оплождането на младата майка. Когато тя се загуби, на семейството се предава друг зрял маточник или оплодена майка от добър произход. Когато не целим да увеличаваме броят на пчелните семейства, ранните роеве, както и онези, които са излезли 20 – 30 дни преди главната паша се поставят в корпуси с дъно. Те се слагат над роилите се семейства и се обръщат назад с входа. На роилото се семейство оставяме само един маточник. Роят се употребява за изграждане на пити както за себе си, така и за други семейства. Двете семейства се развиват заедно и в началото на главната паша се обединяват. Оставяме само младата майка, а старата се премахва. По този начин имаме едно много силно семейство, което е с голяма работоспособност и дава голямо количество мед.

Когато роят е силен (над 2 кг) и излезе 10 – 15 дни преди главната паша, която е продължителна, то той се поставя в отделен кошер. Оставя му се цялото запечатано пило. Маточниците се премахват. Оставя се само един от тях. Извършва се налитане върху естествен рой. Кошерът с роя се слага на мястото на кошера с роилото се семейство. Старият кошер се премества встрани и неговите летящи пчели налитат в роя. Тъй като ливадната паша не е много силна, за да се ограничи количеството на пилото, старата майка на роя се взема. Слага му се маточник. Това се извършва, за да не се занимават пчелите с отглеждане на пило по време на главната паша. От налитането и излюпването на запечатаното пило се оформя рой медовик с много пчели, които имат повишена роева енергия. Те градят много пити и участват дейно в медосбора. Най-слабите роеве – втораците и тези след тях се събират по 2 – 3 заедно. Върху заредения с пити плодник се слага празен магазин. Между тях се поставя ханеманова решетка. Силният рой се изсипва в празния магазин. Майките се отделят, като най-добрата се слага в клетка в плодника. След това се изсипват и другите роеве. Роевите пчели не се бият, защото техните гушки са пълни с мед. Унищожават се майките, които са били в обединените роеве и са изсипани в магазина. На следващия ден поставената в плодника майка се маха от клетката. При първа възможност тя се сменя с майка от добър произход.

Когато се роят сравнително по-слаби и нископродуктивни семейства се прави следното. Роят се слага в корпус с дъно над роилото се семейство. Входът му е разположен назад. Премахват се всички маточници на роилото се семейство. Поставя се маточник от добър произход. След оплождането на майката двете семейства се обединяват, като преди това се намира останалата в роя майка и тя се унищожава. Така от сравнително слабите роили се семейства може да се получи мед, като старата майка се сменя с млада от добър произход.