Голямото търсене на европейския и световен пазар, относително благоприятните почвено-климатични условия за отглеждане на културата в България и не на последно място въведената през последните години интензивна технология за отглеждане и прибиране на високотехнологичните хибриди рапица наложиха това растение като основна техническа култура, постепенно изместваща дори слънчогледа по нашите полета.

Цъфтежът на рапицата започва от първата десетдневка на месец април и продължава до средата на месец май. Поради тази причина, както и във връзка с високото нектароотделяне и сравнително голямото количество прошец на растението, то представлява основен източник на нектар и прашец за пчелите по времето на тяхното най-интензивно развитие в началото на медосборния период.

На практика в много райони на страната (долината на р. Янтра, голяма част от Великотърновска област и цяла Северна България), рапицата се явява първа главна пчелна паша. Напоследък в редица региони и на Южна България се наблюдава подчертана тенденция за увеличаване на площите с рапица.

Преработвайки нектара на рапицата пчелите получават специфичен по своите качествени характеристики рапичен пчелен мед, който е познат и предпочитан от много потребители в средна Европа въпреки, че количествата му в много от европейските страни не са толкова големи. Поради увеличаващите се площи с насаждения от рапица в нашата страна и сравнително благоприятните природоклиматични условия, през последните години количествата на получавания рапичен мед се увеличават. Има потенциал и за увеличаване на консумацията на рапичния мед, в случай, че потребителите в нашата страна бъдат обективно информирани за непознатите за тях негови специфични качествени особености и характеристики.

Анализът на качествените показатели на рапичния мед, получаван в другите европейски страни до момента показва, че става въпрос за специфичен по своето захарно съдържание вид мед със сравнително високо ниво на въглехидрата глюкоза, като в същото време ензимните и останалите качествени характеристики на този пчелен мед не се различават съществено от тези на другите видове пчелен мед. Рапичния мед има мътнобял до бял цвят. Почти веднага след центрофугирането той е с полутечна консистенция, но след сравнително кратък период от време придобива обикновено фина кристализация. Ароматът на рапичния мед е специфичен, а вкусът – характерен сладък с много лек кисел оттенък.

Поленовият анализ на меда от рапица показва завишено количество на поленови зърна. Техният процент, установен до момента по научния проект надвишава 40%, което причислява рапичния мед към богатите на полен видове пчелен мед.