Важна информация за консуматорите на мед от рапица

Обикновено разфасованият рапичен мед е с бял или мътнобял цвят като характерно за него е, че много бързо кристализира. Предпочитан е от много потребители като особено привлекателен със своите специфични качествени характеристики е финокристализиралият рапичен мед. Рапичният мед има по-голямо количество на глюкозата спрямо това на фруктозата, което го различава от другите видове пчелен мед.

Рапичният мед се отличава с по-висока антимикробна активност от другите видове мед, която се доближава до известния със своите антимикробни качества манов мед (Stefan Bogdanov, 1997, Nature and origin of the antibacterial substances in honey, Lebensm.-Wiss. u.-Technol., 30, 748–753). Този факт следва да се има пред вид особено при хората със стомашночревни проблеми, както и при желание на консуматорите да укрепят защитните сили на своя организъм преди зимния сезон. В такива случаи хората могат да консумират по толкова грама рапичен мед на ден, колкото тежат в килограми (напр. човек с тегло 80 кг. може да консумира на ден, в случай че не е болен от захарен диабет, по 80 гр. рапичен мед, най-добре разделени на три приема по равни части от около 25 гр.– сутрин преди закуска, около 10-11 часа и след обяд около 16 часа).

Важна информация за пчеларите и преработвателите на пчелен мед от рапица

На наблюдателните пчелари вече е известно, че цъфтежът на рапицата е свързан с интензивно развитие на пчелните семейства. Наблюдавани са и редица случаи на интензивно роене. Обяснение за предпочитанието на пчелите към рапицата вече е намерено от науката (S. M. Cook, J. C. Sandoz, A. P. Martin, D. A. Murray, G. M. Poppy, and I. H. Williams. Could learning of pollen odours by honey bees (Apis mellifera) play a role in their foraging behaviour? Physiological Entomology 30 (2):164-174, 2005). Според тези проучвания пчелите имат възможност да установят специфични ароматни съставки на прашеца от рапица, поради което се смята, че това е причината за тяхното предпочитание на рапицата пред другите растения.

Интересно за рапичния мед е, че той се различава от другите видове мед по съотношението между захарите глюкоза и фруктоза. До момента е известно, че съотношението между тези две захари в повечето видове пчелен мед обикновено варира от 1,5:1 до 2:1 в полза на фруктозата, спрямо нивото на глюкозата. Поради тази причина, например акициевият мед сравнително бавно и трудно кристализира. За разлика от тази обща тенденция при меда от рапица се наблюдава почти пълно изравняване на съотношението между глюкозата и фруктозата, което достига стойности от 1:1 (J. Devillers, M. Morlot, M.H. Pham-Delegue, J.C. Dorе, 2004, Classification of monofloral honeys based on their quality control data, Food Chemistry 86, 305–312). Поради това, че глюкозата като захар кристализира сравнително по-бързо от повечето захари в меда, нейните високи количества в рапичния мед са основната причина за неговата бърза кристализация дори и при сравнително високи температури на съхранение през летния сезон. Не са редки случаите на кристализация на рапичния мед още в пчелните килиики, което впоследствие при центрофугирането води до сравнително по-трудното му извличане като част от него може да остане и в питите.

Поради посочените причини, в случай на получаване на рапичен мед много пчелари практикуват бързото центрофугиране на меда дори още на пчелина, с оглед избягване на нежелания процес на кристализация в пчелните килийки и невъзможността за извличане цялото количество пчелен мед. При това нерядко се наблюдава незапечатването на поне половината от капачета на пчелните килийки от питите, което води до получаването на рапичен мед с високо водно съдържание, който впоследствие се разслоява на повърхностен по-течен (впоследствие бързо ферментиращ), и на по-плътен дълбок слой. За да се избегнат тези нежелани качествени недостатъци, водещи до нетрайност и занижено качество на рапичния мед, е препоръчително след центрофугирането той да се постави в тънък слой в метални тави в затворено помещение при по-висока температура и без достъп на насекоми. Възможно е и смесването на мед от рапица с по-високо водно съдържание, с такъв с по-ниско (например с вече кристализирал мед). Това, обаче, изисква допълнително оборудване, отнема време, сили и средства на пчеларя. Освен това при смесване на различни видове мед и особено от различни реколти вече не може да се говори за чист рапичен мед. Не трябва да се забравя и факта, че финокристализиралият рапичен мед се предпочита от много потребители, както у нас, така и в чужбина. С оглед, по-лесното получаване от пчеларя на така желаната от консуматорите фина кристализация, той следва да се стреми да постигне водно съдържание на изцентрофугирания рапичен мед от около 18-19%, което се осигурява чрез преценка за запечатване на поне ½ до 2/3 от пчелните килиики в питите. Щом се установи при прегледа на пчелните семейства преди получавене на меда този факт, следва веднага след изцентрофугирането рапичният мед да се разбърка интензивно и да се разфасова не първоначално в тенекии, а в малки опаковки (стъклени буркани и др.), които след плътното им затваряне да се поставят на хладно място (помещение с температура под 10 градуса или направо в хладилник). При такава бърза технологична обработка, обикновено след около 1-2 денонощия рапичният мед получава така желаната фина кристализация без да е необходима допълнителната му технологична обработка. Друго предимство на предлаганата преработка е и това, че в този случай пчеларите бързо могат да етикетират меда и да го предложат на потребителите. При това не се изисква консуматорите да съхраняват при хладилни условия така обработеният рапичен мед. При тях той следва да се съхранява при складови условия, каквито са принципните изисквания за съхранение на пчелния мед.

В случай, че рапичният мед вече е разфасован в тенекии, с оглед стимулиране на фината му кристализация, както и за понижаване на евентуално по-високото му водно съдържание, се препоръчва ежедневно двукратно интензивно разбъркване за около 15 мин., в целия обем на тенекиите. С оглед бързото и отнемащо по-малко усилия разбъркване, медът от рапица може да се разбърква със снабдени с нераждясващи метални бъркалки автоматични устройства. Такива могат да се прилагат и в предприятията с индустриален капацитет като в този случай медът може да се разбърква и по време на хомогенизирането му преди разфасоване. Разбъркването на рапичния мед следва да се практикува неколкократно през ден, но не трябва да се забравя, че устройствата за разбъркване винаги следва да са с необходимата чистота. В момента на видимо установяване на фина кристализация и провлачена консистенция на рапичния мед се пристъпва към неговото повторно разфасоване в потребителски опаковки (стъклени или други).