През пролетта с увеличаване на пилото и количеството на пчелите, хранителните запаси в кошерите бързо се изразходват. Когато те са недостатъчни и пчеларят няма възможност да даде пити с мед и прашец, пчелните семейства започват да гладуват. Тогава под действието на инстинкта си за запазване на съществуването на вида, пчелите намаляват храненето на майката и отглеждането на пило.

Те дори започват да изсмукват и изхвърлят пилото. Понякога е възможно и цели семейства да загинат от глад, когато още няма редовен приток на нектар и прашец. Ето защо пчеларят трябва да е осведомен за състоянието на хранителните запаси и при недостиг на храна да вземе мерки да подхрани семействата със захарен сироп.

Когато медът в гнездото е под 4 – 5 кг е необходимо да се започне подхранване с по – гъст сироп направен от 2 кг. захар разтворен в 1 литър вода. Това се прави за да се запасят кошерите с храна. След това подхранването продължава с по – рядък захарен сироп съставен от 1 кг захар и 1 литър вода – подбудително подхранване. По – късно разтворът може да бъде още по – рядък съставен от 1 кг захар и 2 литра вода. Той наподобява концентрацията на нектара. Опитно е установено, че подбудителното подхранване не дава добър ефект за развитието на пчелните семейства, ако те нямат 4 – 5 кг мед, както и 2 – 3 пити с цветен прашец.

Ако ще се подхранва с центрофугиран мед, трябва да се внимава той да е от здрав пчелин. За приготвяне на медовия сироп към всеки килограм мед се прибавя 0,4 – 0,5 л вода. Загряваме разтвора на водна баня до 50 градуса в продължение на 15 – 20 минути докато се разтопят кристалите.

Сиропът се сипва докато е още топъл (към 40 С) в различните видове хранилки, които са поставени в кошерите. Те трябва да са предварително измити и проверени да не текат. При наливане на сиропа, гнездото се открива само откъм външната хранилка, за да не се охлажда. По – практични са горните хранилки – пластмасови, дървени или ламаринени, които се поставят върху отвора на покривката, точно над пчелното семейство. Добре е отгоре да се покрият с мека възглавница или плат, за да се задържа още по – добре топлината. Ако пчелинът е здрав, подхранването може да се извърши и с празни пити, в които захарният сироп се налива с лейка, чайник или канче над тава, като питите се държат под наклон около 45 градуса. Това трябва да се извършва в закрито помещение. Напълнените пити трябва да се отцедят. Привечер те се отнасят с преносимото сандъче до всеки кошер и се поставят по една вътре в гнездото до крайната пита с пило. Една добре напълнена плодникова дадан – блатова пита може да побере до 2,5 кг сироп, а от многокорпусен кошер – до 2 кг. За подбудително подхранване, сиропът обикновено се дава на по – малки порции – по 200 – 300 г през ден. Понеже честото подхранване е доста трудоемко, при големите пчелини може да се подхранва наведнъж с по 0,8 – 1,0 кг сироп през 4 – 5 дни, което дава почти същия ефект. Не трябва да се дават много големи количества сироп, понеже пчелите запълват килийките на питите и майката няма да има свободни площи за снасяне на яйца. Освен това гнездата се овлажняват силно.

Подбудителното подхранване в ранна пролет с кърмова маса с белтъчна храна, а след това с разпечатване на мед и със захарен сироп е особено важно за районите с ранна главна паша – репко, еспарзета, акация и др. То трябва да започне около 60 – 65 дни преди започването на цъфтежа на тези растения. Така, ако началото на главната паша (цъфтежа на акацията) е към 1 май (за топлите райони), подхранването с кърмова маса трябва да започне към края на февруари, а със сироп от средата на март. То може да се прекъсне временно, когато цъфтят овощните дръвчета, ако има по силен приток на нектар и прашец, след което продължава до главната паша. След приключване на подхранването, хранилките се измиват, подсушават се и се прибират на сухо място.

Подбудителното подхранване със суха захар (в хранилки), въпреки, че е практично, дава слаб ефект. По изследване на Крупичка, младите пчели кърмачки не отиват на сухата захар, а бавно и неохотно я лижат само старите, летящи пчели над 20 дневна възраст. Според Ерьоши Пал, пчелите не разтварят захарта с вода от медовата си гушка, а със слюнка от гълтачната и гръдната жлеза. Усиленото отделяне на слюнка физиологически изтощава жлезите на летящите пчели, вследствие на което те преждевременно стареят и загиват. Ето защо подхранването със суха захар както през пролетта, така и след главната паша и през есента не е препоръчително.