Пчелните семейства, оставени на един корпус след пролетния преглед, както и новозаселените през пролетта, в скоро време изпълват корпуса с пчели, пило, нектар и прашец. За да не се задържа развитието на семейството, трябва да му се постави втори корпус с изградени пити. Ако под първия корпус е имало магазин (кърмова подставка), той вече е без храна и се прибира. В зависимост от нуждата във втория корпус се поставят и пити с мед, които отчасти се разпечатват или в някои от средните пити се налива захарен сироп. В такъв случай корпусите трябва да се слагат привечер, като се спазват всички мерки, за да не се предизвика кражба. Ако има градеж, във втория корпус се поставят и 3 – 4 восъчни основи.

Примамени от храната, пчелите бързо усвояват питите и полират килийките, а майката привлечена от топлината и пчелите, се качва във втория корпус и снася яйца в неговите пити. В зависимост от силата на семейството, състоянието на времето и от приноса на нектар и цветен прашец, вторият корпус за 15 – 20 дни се запълва с 6 – 7 пити с пило, пчели и нектар, като част от пчелите покриват половината от площта на питите в долния корпус. Въпреки, че в горния корпус вече няма свободни площи за яйцеснасяне, майката неохотно и късно слиза в долния корпус, тъй като при дъното е входът на кошера и по това време там е по – хладно. За да не изостава пчелното семейство в развитието си, трябва да се извърши първата размяна на местата на двата корпуса. Това трябва да става в сравнително топло време и да има приток на нектар и прашец, за да могат пчелите бързо да заемат изнесения по – горе празен корпус, в който се качва и майката и продължава да снася. След нови 15 – 20 дни корпусът е запълнен с пило и тогава се извършва втора размяна на корпусите.

Чрез размяна на корпусите се използва инстинктът на майката да снася яйца в горния корпус, където е най – топло. Същевременно пчелите по инстинкт се стремят да пренесат храната от долния в горния корпус, за да бъде тя по – далеч от входа на кошера и по – близко до откритото пило, около което се образуват венци от мед. Така се стимулира бързото развитие на пчелните семейства с наличната в кошера храна, ако тя е достатъчна без дори пчеларят да разпечатва меда и без да се предприема подбудително подхранване със захарен сироп, което за големите пчелини е свързано с много труд и време. Пролетно подхранване с кърмова маса и захарен сироп, приготвени с прибавка на белтъчни храни (цветен прашец, извара, мляко, и др.) се налага само, ако в корпусите няма достатъчно прашец.

При спазване на описаната технология след 15 – 20 дни от втората размяна на корпусите на семейството вече е тясно и в двата корпуса. За да може безпрепятствено да се развива и да не изпадне в роево състояние, трябва да му се постави трети корпус, преди да настъпи главната паша. Третият корпус се поставя, когато двата корпуса са изпулнени с пчели и пило и времето е благоприятно. Ако има градеж, корпусът се зарежда с восъчни основи и изградени пити през една или в пакет една до друга. При силни семейства, топло време и приток на нектар, така зареденият корпус се настанява в средата между двата корпуса, които същевременно си разменят местата, като корпусът с майката бъде отдолу. Оставя се отворен само долният вход при дъното. За по – бързо усвояване на третия корпус в средата му се поставят 3 – 4 пити с открито пило заедно с пчелите на тях, а от двете им страни – восъчни основи. По този начин питите се изграждат най – качествено при най – благоприятни условия и в най – близък контакт с младите пчели, които произвеждат восъка. Новоизградените пити се използват за отглеждане на пило. При нашите условия, третият корпус обикновено се поставя преди или в началото на акациевата паша.

Когато времето е неблагоприятно и в момента няма восъчен градеж, но се налага разширяване, за да не се разделя и охлажда гнездото, третият корпус се поставя най – отгоре върху двата корпуса, които разменят местата си.