И в най-ранна пролет в природата има доста полен, който е необходим по това време за прехрана и развитие на пчелното пило. Още в началото на февруари, когато по-голямата част от околността е покрита със сняг, ще видим в редките дни с температура над 10 градуса, по някоя пчела, която се връща в кошера с топчета полен на своите крачка.
Мнозина опитни пчелари са склонни да твърдят, че в такива райони не е необходимо пчелите да се подхранват напролет, освен ако тяхното съществуване не е застрашено поради недостиг на храна. Те смятат допълнителното подхранване за ненужно, а даването на захарни или "обогатени" питки - за вредно, вземайси под внимание само тяхното отрицателно влияние върху пчелните семейства. В пчеларската литература може да се намери съвсем малко за додаване на заместители на полена, но направата на питки е една от най-често разглежданите теми в нашето сп. "Пчелар" и на пчеларските сбирки.
Вярно е, че още с цъфтежа на леската в топлите февруарски дни пчелите складират излишък от цветен прашец, но с настъпването на студени дни този излишък се изразходва и настъпва застой в разширяването площта на пилото, който се обяснява с временното застудяване, а не с недостига на полен. Пчелите изхранват наличното пило, изразходвайки резервните белтъчини (мастно вещество) от своето тяло, а това довежда до физиологичното им отслабване, което се отразява отрицателно върху продължителността им на живот и върху устойчивостта им на болести. С по-дългите и все по-топли дни приносът на полен се увеличава, но и консумацията се увеличава рязко. Само за няколко топли дни силното семейство ще внесе толкова полен, че трябва да се извърши деблокиране, та майката да може да продължи снасянето, а за няколко студени дни, когато пчелите не излизат, такова семейство ще изконсумира резервите и така ще застраши изхранването на наличното пило. По този начин може да се обясни постоянното развитие на семействата, на които е дадено захарно-медено тесто с добавка на цветен прашец или, в по-неблагоприятния случай, на някакъв заместител.
При недостиг на полен пчелите преустановяват отглеждането на търтеево пило, и след засушливите месеци кошерите остават рано без търтеи. Нормалното отглеждане на търтеи в пчелното семейство означава, че в него има принос на полен. Пчелите, които гладуват поради недостиг на полен, живеят по-кратко, а ако са отгледани с недостатъчно полен, боледуват по-често от нозематоза и по-трудно понасят студа. Заради недостига на полен пчелите-строителки градят по-слабо пити и изразходват повече мед за същото количество изградени пити. Когато в кошера има достатъчно полен, се излюпват качествени пчели. Измерено е, че в килийките с тридневни ларви има три пъти повече млечице, отколкото в семействата, които страдат от оскъдица. Младите пчели, произлезли от лошо хранени ларви поради недостиг на полен, имат по-слабо развити млечни жлези и хранят по-слабо ларвите, от които пак се излюпват некачествени пчели. Всяко прекъсване на снабдяването на пчелите с полен оставя трайни последици в зависимост от продължителността на периода на оскъдица. Научно е доказано, че силата на пчелното семейство през пролетта нараства съразмерно със запасите от полен в кошера.
Доказано е също така, че пчелите не могат да отгледат пило само с един вид полен и е установено, че в ранна пролет събират различни материали, богати на белтъчини и често посещават локви с говежди тор. Установено е още, че пчелите рядко или изобщо не правят това, ако им е додаден цветен прашец, някакъв негов заместител или ако близо до кошера се постави (защитена от неблагоприятно време) смес от една част пшенично и шест части соево брашно с три части мляко на прах с добавка на 5 - 10% хлебна мая, която трябва да бъде деактивирана (кипната) заради наличието на глутен в пшеничното брашно.
Заместители на полена се из-ползват главно при приготвянето на захарно-меденото тесто (питка), където служат като свързващо средство, докато при използването на течна храна - сироп, обикновено не се използват. Твърда храна може да се дава в края на февруари, по-скоро като осигуровка, ако семействата не могат да достигнат до лошо раз¬положената храна. Но и заради кондензацията на вода в питката, а по-късно, когато тя е изконсумирана - върху фолиото, с което се ускорява значително развитието на семейството. Доказано е, че влажната среда облекчава запазването на постоянна температура в гнездото и чувствително увеличава пилото. По-ранното даване на питки не се препоръчва, а зимуването на тях със съвсем малки запаси от мед може да се приложи само по изключение, с цел спасяване на семейството. Но заради големия подмор през зимата, от такива семейства няма да има голяма полза през идващото лято. В питките се поставя хлебна или бирена мая.
Хлебната мая се добавя в коли-чество 5 - 10% в питките, а и в сиропа, както през есента, така и в ранна пролет. Според някои автори маята, дадена през есента, създава повече мастна тъкан, което е важно за зимуването на пчелите. Съществува обаче опасност голямото количество сухо вещество, което се съдържа в маята (над 24%) да остане в меда и да застраши пчелите, натоварвайки храносмилателните им органи тъкмо във времето, когато са възпрепятствани да се очистват извън кошера. Поставена в питките, маята свързва ситните кристали на захарта и прави питката по-хомогенна и мека и не затруднява пчелите, тъй като през март топлите дни са все повече и пчелите могат да общуват с природата.
При използването на хлебна мая е постигнато увеличаване с 12% на пчелите, с 22% на пилото и с 12,5% на меда. Бирената мая (суха или течна) се смесва със сиропа или се поставя в тестото по същия начин, както и хлебната мая, но нейният ефект е по-слаб.
(Със съкращения)
сп. „Пчелар"-Белград, бр. 2/2003
Властимир МЛАДЕНОВИЧ