Канибализъм по Време на пролетното развитие
Канибализмът при пчелите е често явление, ако атмосферните условия не са стабилни. Това явление е особено подчертано в ранна пролет, когато в един ден може да се сменят и четирите годишни времена.
Проблемът настъпва, когато след период на хубаво и топло време настъпи захладняване и пчелите не могат да общуват с природата. През периода на топлото време пчелите са развили бързо своето пило, благодарение на щедростта на природата. Ако се случи да настъпи рязко захлаждане, наедрялото пило остава без нужното количество вода за нормално развитие. Тези периоди може да траят 7 - 10 дни, а и повече. При недостиг на вода, тъй като в студеното време не могат да посещават поилката, пчелите изяждат една част от пилото, за да нахранят друга част от него.
Това са моменти в пролетното развитие на пчелните семейства, които всеки опитен пчелар трябва да забележи и, естествено, да отстрани. За да се развиват нормално пчелните семейства, не са достатъчни само резервите от мед и полен, а е необходима и вода. Коментирайки споменатия проблем, много пчелари стигат до заключението, че пчелните семейства са се развивали много добре и са имали много пило, но поради промяна на времето - ту хладно, ту топло - пилото е намаляло чувствително. Резултатът от този, непознат за някои, проблем е появата на канибализъм в пчелното семейство. Предотвратяването на това явление може най-просто да се реши по следния начин: сипвайте сироп 1:1 В дните, когато след силен и студен Вятър или захлаждане, пчелите не са били В състояние да набавят необходимото количество вода. Препоръката е подхранването, т. е. поенето на пчелите, да се прави в най-топлата част от деня. Това са много важни моменти за развитие на пчелните семейства в пролетния период преди настъпване на пашата. Канибализъм при пчелите по време на лятната паша
Канибализъм при пчелите може да се появи и по време на лятната паша, особено на липовата. Миналите години липата добре пълнеше кошерите и радваше пчеларите, които возеха кошерите си на фрушка гора. Изключение прави 2002 година, когато липата измръзна в ранна вегетация и същата година изобщо не цъфна, така че закарването на липова паша беше безсмислено. Много нарядко имаше години, когато липата цъфтеше буйно, но не отделяше нектар. Тези години бяха твърде опасни за пчеларите, които наглеждаха своите пчели на фрушка гора само отвреме навреме и заради това нямаха информация, че липата не отделя нектар. В отрязъка от време, когато цъфти липата, няма нито едно друго медоносно растение, което може да осигури съществуването на пчелното семейство.
В случая, когато липата не отделя нектар, поради липсата на принос, пчелите започват да ядът част от пилото, за да нахранят друга част от него.
Трагедията канибализъм нараства до такива размери, че пчелите започват да ядат и по-младото затворено пило.
Последиците са много сериозни, защото такива пчели трудно се оправят и навлизат слаби в зимата. Интересно явление е, че пчелите, даже в моментите, когато заради глада са принудени да изяждат собственото си пило, не докосват запасите от запечатан мед.
Канибализъм при пчелите по време на превозването на ново място
При превозване на пчелите, поради недостатъчната вентилация и затворените за продължително време пчели в кошерите, неизбежно се стига до поява на канибализъм. Отделни пчелари споделят своя опит, че с пренасянето на пчелите на друго място се елиминира роевият нагон. Роевият нагон не е елиминиран, защото новото място допада много на пчелите, а защото по време на пренасянето е възникнал канибализъм, вследствие на който пчелите са изяли цяла генерация пило. И затова няма роене.
По време на превозването е препоръчително вентилацията да се намира на дъното на кошера (метална мрежа), а не в горната част, както е прието. Когато преместим от мястото му затворен кошер, поради безпокойството, пчелите моментално се струпват в горната част на кошера и по такъв начин често затварят напълно притока на въздух. В момента, когато се затвори входът, пчелното семейство изпитва стрес. То е навикнало, че точно от това място в гнездото идва свеж въздух и, в моментния си стрес, не знае как да използва нито един друг отвор. В резултат на неадекватната вентилация по време на превозването, се стига до т. нар. тих канибализъм, който пчеларят дори не може да забележи.
Пчелното семейство, което се превозва с отворен вход, не преживява нито стрес, нито неблагоприятна ситуация по време на пътуването. Такъв вид преместване на пчели изисква голям опит и, естествено, голяма отговорност от пчеларя.
сп. „Пчелар"-Белград, бр.8/2003
Владимир ХУНЯДИ
Нови Сад, Сърбия