6. Състояние на пчелното семейство
За производството на маточно млечице трябва да има силни пчелни семейства, което означава, че те трябва да развият голяма численост колкото е възможно по-бързо през пролетта и да поддържат висока плътност на населението колкото е възможно по-дълго време през производствения сезон. През това време трябва да се поддържа максимален брой пчели-кърмачки в пчелните семейства. Кошер без пчели е като армия без войници.
За поддържането на популацията е необходимо разумно количество пило с баланс между незапечатаното и запечатаното пило, за да се осигури дълготрайно благоденствие на популацията през производствения сезон. Ако искате да отгледате пчели с висока продуктивност за маточно млечице, трябва непрекъснато да събирате маточно млечице през целия сезон, но само ако в кошера има 7 пълни рамки с пило. Непрекъснатото производство на маточно млечице придава на пчелите условен рефлекс, който при спиране на производството ще се загуби и веднага ще възникне роева треска. Изключително важно е също така да не се допусне влизане на пчелната майка в камерата за производство на маточно млечице в кошера, защото в противен случай тя ще убие ларвите в маточните чашки.
7. физическо качество на пчелите
Трябва да се помни, че слаби войници не могат да победят противника на бойното поле. Отглеждането на пчели е като сформирането на армия за битката. Ето защо комерсиалният пчелар, който има за цел високи добиви на маточно млечице, трябва да отгледа изобилие от здрави пчели - без болести и вредители. Трябва също така да се обръща повече внимание на хранителния режим на пчелите. Само здравите пчели, които се хранят добре, могат да отделят продуктивно маточно млечице.
Методиките на работа при производството на маточно млечице включват прехвърляне на ларви, поставяне на рамки за маточно млечице в пчелните семейства, поставяне на присадени ларви в маточните чашки, почистване на пластмасовите маточни чашки след всяко събиране на маточно млечице, повторно присаждане на неприетите партидите. Нека разгледаме тези въпроси по-подробно.
В ранния период на производство на маточно млечице в Китай имаше само два стандарта за времето - интервали от 72 часа и 48-56 часа. Понастоящем на мода е само интервалът от 72 часа. При това по-ложение присадените ларви не трябва да са по-стари от 24 часа. Само когато присадените в маточниците ларви са на такава възраст, ще се натрупва максимално количество маточно млечице за 72 часа. Ако при-садените ларви са по-стари от 24 часа, пикът на натрупване ще се измести напред и събирането трябва да се извърши по-рано от 72 часа. Следователно, ако се използва период от 48-56 часа, трябва да се присаждат ларви на възраст над 24 часа. Сравнението между двата стандарта на присаждане на ларви показва, че общият годишен добив на маточно млечице не се различава значително. Обаче периодът от 48-56 часа е свързан с изразходването на повече труд и ларви.
По време на медоберите рамките за маточно млечице могат да се поставят къде да е в кошера, с изключение на ка¬мерата, в която живее майката. По време на оскъдица рамките за маточно млечице трябва да се поставят между пилото с по-стари ларви и питите с хранителни запаси. Причината да се постъпва така е, че младите ларви се нуждаят от маточно млечице, а по-старите - не. По-старите ларви привличат пчелите-кърмачки, но нямат нужда от маточно млечице, поради което то може да се дава на ларвите в рамките за производство на маточно млечице.
Методиката на присаждане на ларви може да влияе до известна степен върху добива на маточно млечице. Ако липсват отлични умения, в маточниците ще се прехвърлят мъртви или прекалено стари ларви, което ще засегне степента на приемане. Дори ако някои прекалено стари ларви бъдат приети, маточното млечице ще бъде изядено, когато настъпи времето за неговото прибиране. Следователно, живите ларви на идеалната възраст са много важни за добива на маточно млечице.
Нормално присадените ларви трябва да се поставят в центъра на маточниците, което съответства на обичайното биологично поведение при снасянето на яйца. Понякога, след събирането на няколко партиди маточно млечице, известно количество от него може да остане и засъхне в маточниците. Ако не се почисти, то ще има отрицателен ефект върху качеството на маточното млечице. Ето защо, за да се гарантира висок стандарт на произведеното маточно млечице, пластмасовите маточници трябва да се почистват с шпатула от неръждаема стомана, с диаметър, отговарящ на диаметъра на маточниците. Ако е необходимо, тази работа трябва да се извършва след всяка партида.
9. Стопанисване на пчелното семейство
Стопанисването на пчелното семейство при производството на маточно млечице понастоящем е програмирана дейност. Тъй като маточно млечице може се произвежда масово в Китай по фабричен начин, всички процедури по стопанисването са създадени по приет стандарт.
Сега бих искал да наблегна върху най-важните фактори при производството на маточно млечице:
✓ Подхранване на пчелните семейства, особено през периода на недостиг на храна, включително със сироп и полен;
✓ Поддържане на висока плътност на населението през целия производствен сезон;
✓ В началото на пролетта трябва да се улесни запазва¬нето на топлината в пчелните семейства, а в разгара на лятото трябва да се предотврати прегряването;
✓ Трябва да се извършва ротация на рамките в камерата за производство на маточно млечице и в камерата, където живее пчелната майка, което означава, че рамките с яйца или пило трябва да се изваждат от камерата, в която майката снася яйца. Рамките с излюпващи се пчели трябва да се поставят в камерата, където живее майката, за да ги напълва отново с яйца. Този процес трябва да бъде непрекъснат през производствения сезон;
✓ По време на медобер и горещи дни входовете на пчелните семейства трябва да се отварят напълно. При други ситуации входовете трябва да се отварят в зависимост от атмосферните условия и дейностите на пчелите;
✓ При рутинните операции трябва да се внимава за пчелни кражби, особено при прехвърлянето на ларви;
10. Модел на развъждане
Общите добиви на маточно млечице ще варират в зависимост от различните методи на отглеждане в пчелина чрез използване на двукорпусни или многокорпусни кошери и стационарни или миграционни местоположения. Те ще зависят също така и от различните методи на производство, като например събиране само на маточно млечице, на маточно млечице и мед или само на мед. Най-общо казано, най-добрият избор за събиране на маточно млечице е двукорпусният кошер, защото работната програма се изготвя лесно. Всички китайски пчелари, които са се включили в производството на маточно млечице, са възприели двукорпусната кошерна система.
Пчелинът трябва да е разположен на едно място. Идеалният случай е пчелните семейства да се поставят там, където има достатъчна паша на нектар и полен през цялата година. Но в природата е трудно да се намери такова място. Разположените на едно място кошери винаги страдат по някое време от недостиг на нектар и полен. Макар че производството на маточно млечице може да се поддържа чрез подхранване със сироп и изкуствен полен, добивът е винаги по-нисък, отколкото при хранене от естествени източници. Подхранването със сироп и изкуствен полен води до по-високи разходи, примамва пчели-крадци и предизвиква повече проблеми при стопанисването на пчелните семейства. Ето защо, ако е въз-можно, в период на слаба паша пчелните семейства трябва да се транспортират на нови места с достатъчно източници на нектар и полен.
Пчелините, които произвеждат само маточно млечице, дават по-големи добиви на маточно млечице, отколкото онези, при които се събира и мед, и маточно млечице.
11. Околна среда
Подобно на другите живи същества, пчелите живеят по-добре в удобна околна среда. Най-добрите периоди за събиране на маточно млечице в централен и южен итай са пролетта, началото на лятото и есента, а в северен Китай - лятото. Местата с достатъчно паша на полен и нек¬тар са идеални за производство¬то на маточно млечице, а спорадичните нектароносни растения и богатите на полен растения също са от полза за производството на маточно млечице. Слънчевите дни със средна влажност и приятни температури са златните дни за производството.
сп. „American Bee Journal", бр. 12/2003
& ЛИТЕРАТУРА Lercker, G, Capella, P., Conte, L.S. et al. 1981. Components of royal jelly: I. Identification of the organic acids. Lipids. J. Apic. Res. 16: 912-9. Li Jianke. 2000. Technology for royal jelly production. American Bee J. 140(6): 469-472. Li Jianke and Chen Shenglu. 2003. Royal jelly and human health. American Bee J. 143(3): 398-402. Li Jianke, Chen Shenglu, Zhong Boziong et al. 2003. The optimal way of royal jelly production. American Bee J. 143(3): 221-223. Li Jianke, Chen Shenglu, Zhong Boziong et al. 2003. Genetic analysis for devel¬opmental behaviour of honey bee colony's royal jelly production traits in Western honey bees. Acta Genetica Sinica 30(6): 547-554. Townsend, D.F. and Lucas, C.C. 1940. The chemical nature of royal jelly. Biochem. 34: 1155-1162.