Пчеларство.Пчеларство 2019: Мълчание, тих ропот, отчуждение.

Това са трите най-важни

характеристики на днешното организирано пчеларство в България

Независимо от все по-обогатяващата се пчеларска програма, независимо от добре финансираните линии за поддържане и развитие на биопчеларството и пчеларството въобще, напоследък в България някак си затихнаха пчеларските разговори и обсъждания.

Прокрадва се тягостното чувство за:

• безсмислието на всичко, което се прави и обречеността на пчеларския сектор;
• пчеларите не само се отдръпнаха от пчеларските организации (не без помощта и активното безучастие на земеделската администрация), но и замлъкнаха в споделянето на проблемите си;
• по мероприятията, макар и оскъдни в ранна пролет, както и помежду си нашите пчелари тихо роптаят, съжалявайки се и с разбирането, че и самите те са виновни някак си за ситуацията.
• печален тих ропот, който никога не може да има ефект, освен върху самата пчеларска психика;
• от ден на ден в семействата на пчеларите, бавничко но неотстъпно се търсят нови пътища за осигуряване на насъщния, нови варианти за работа на някой от членовете на пчеларската фамилия.

Бизнесът с пчели от свръхперспективен преди няколко години, вече е в обратния край на махалото. Производителите се отчуждават от всичко – помежду си, от другите пчеларски организации, от пазара, който вече не ги влече за нови продукти, етикети, цени и реализация, от печатните издания в сектора. Даже в социалните мрежи настъпва тишина...

Ако тези отчетливи тенденции не се забелязват от администрацията, толкова по-зле!

Идва следващият програмен период и парите за агроземеделие и биопчеларство няма да са по-малко. Тогава кой ще ги УСВОЯВА? Кой ще измива лицето на родната администрация, както това правиха десетина години биопчеларите? Вече няма да е така лесно чрез скрити неработещи фирми да се разпределят огромните потоци финансови средства, напротив трябва да се активизират именно дребните производители, които да вдигнат производството и да го направят по-производително и по-печелившо. Как ли ще стане това, като вече десетина години не можем да отгледаме организация на производители с истински ефективна дейност.

Май е време в нашето министерство на земеделието, храните и горите сериозно да се замислят какво и колко е необходимо на истинските дребни производители. Да помислят и за възможностите на вече съществуващите служби за съвети в земеделието как да навлязат наистина в работата на фермерите. И това да стане само за няколко години, защото иначе всички вкупом ще станем излишни – производители, контрольори и инспектори и управленческа администрация! След украинския, на вратата „тропа“ турския мед и турската организация в производството и реализацията.

(ПиК)