Бяла акация (Robinia pseudoacacia)

Бялата акация е един от най-ценните медоносни видове. (Robinia pseudoacacia) цъфти към края на пролетта. В зависимост от надморската височина цъфтежът й протича през май-юни. Бялата акация (Robinia pseudoacacia) е разпространена най-вече в равнините, но тя може да се развива добре и в полупланинските и планинските райони. По-широко разпространение има в Северна България, където има засадени горски масиви и създава възможности за главна паша. Нерядко от бяла акация се получават по 10-12 кг мед от пчелно семейство.

Акациевата паша в Южна България е по-кратка и по-несигурна, защото през периода на цъфтежа времето е често неблагоприятно (хладно и дъждовно или много горещо и ветровито). Средната продуктивност от акацията в нашата страна в зависимост от възрастта на насажденията се движи от 3-4 кг при младите насаждения до 20-30 кг при 40-50-годишните от декар.

Японска акация (Sophora japonica)

Цъфтежът на това южно декоративно дърво протича през юли-август, когато другата цъфтяща медоносна растителност е твърде оскъдна. Цветовете на японската акация (Sophora japonica) отделят средно за 24 часа 0,5 мг нектар със захарно съдържание 54,2% и 0,44 мг цветен прашец. Японската акация е подходяща за засаждане в близост до постоянните места на пчелините. В нашата страна при тежки зими младите леторасти и пъпките понякога могат да измръзнат.

Освен дървесните видове в горите виреят и значителен брой храсти, много от които представляват интерес като медоносни растения.