Замърсяване на пчелните продукти

Всичко за пчеларството.Замърсяванията – ключов фактор.

за качеството на пчелните продукти и цената на реализация.

Основни източници и пътища на замърсяване на пчелните продукти:
- при третиране на пчелните

семейства срещу вароатозата;
- трансформиране на молекулите на акарицидните препарати;
- навлизането на акарицидите във восъка първо през питите с пило, оттам в питите за мед и оттам в пчелния мед.
Изследванията обхващат 1137 проби на пчелен мед за периода 2005 2013 г, извършени в лабораторията CRA API Болоня. Тези проби са с произход:
- сертифициращи органи около 50% от пробите;
- биопчелари;
- преработвателни предприятия;
- производители на мед и техни асоциации;
- други източници около 10%.
Кои са активните съставки на акарициди, замърсяващи пчелните продукти основно пчелен мед?
1. Флувалинат пиретроиден продукт, който се внася в меда от:
a. ВМП за борба с вароатозата Апистан, Варотом и др.;
b. Пестициди в селското стопанство Мавърик, Клартан и др.
2. Кумафос органофосфорен продукт чрез Перицин, Асунтол и др
3. Амитраз 2,4DMF чрез ВМП за пчели Апивар и чрез пестициди като Тактик и др;
4. Цимиазол ВМП Апитол за пчели
5. Хлорфенвинфос органофосфорно съединение за ветеринарна употреба.
Временно въведените от италианските контролни органи максимално допустими количества за посочените акарициди са:
Флувалинат 0,100 мг/кг
Кумафос 0,200 мг/кг
Амитраз 2,4DMF;
Цимиазол
Хлорфенвинфос 0,010 мг/кг
Общото допустимо количество за посочените пет акарицида е 0,300 мг/кг. Италианската асоциация на пчеларите счита, че замърсяванията н остатъчни количества от акарициди (ветеринарномедицински препарати за третиране на пчелите срещу вароатозата) вече има почти навсякъде в пчелните кошери. Счита се, че основна причина за по-ниската цена на реализация на пчелните продукти и най-вече на меда е замърсяването с акарициди. Затове тенденция в италианското пчеларство е да се правет редовни изследвания на проби от пчелен мед с цел мониторинг и контролиране на замърсяванията. По отношение на биопчеларството тези остатъчни количества навлизат най-вече чрез използвания восък, който също ги съдържа, макар и в минимални количества.
По отношение на тези вредни включвания в пчелния мед бяха представени общите тенденции на база на изследваните 1137 проби:
- рязко намаляване на замърсяванията от посочените акарициди в периода 1997 2005 г;
- бавно намаляване в периода след това и досега;
- намаляват или почти изчезват замърсители, които вече не са регистрирани и не се употребяват (например ДДТ);
- увеличаване на нивата на флувалинат от 2005 до 2013 г. Вероятно се дължи на прекомерната и все още редовна употреба на препарати като Апистан и Варотом;
- трябва да се следи восъка за включвания и да се използва чист такъв, защото това води до по-ниски нива на замърсяване на меда.
По отношение на восъка, който е изследван паралелно за посочените акарициди ще дадем пример за наличието на остатъчни количества от акарициди. За по-лесно сравнение са дадени замърсявания на восъка в различни страни:
Литва флувалинат/ДДТ 0,147/0,013 мг/кг
Испания флувалинат/ кумафос 0,615/3,710 мг/кг
Франция флувалинат/кумафос 2,280/1,040 мг/кг
Китай флувалинат/кумафос 3,650/0,095 мг/кг
Етиопия флувалинат/ ДДТ 0,0/0,015 мг/кг
Италия флувалинат/кумафос 0,162/1,836 мг/кг
Италия восък от биопчелари фливалинат 0,014 мг/кг недопустимо и не може да се причисли към чист биологичен восък.
За това изводите на докладчиците са, че чист биовосък може да се намери в настоящия момент само в някои страни от Африка и Нова Зеландия. Цената на биовосъка е 12 Евро за кг.
Изводите за българските пчелари:
- в България липсва програма за мониторинг и изследване на замърсяването с акарициди;
- липсват лаборатории, в които да се прави такова изследване по инициатива на производители или на потребители;
- стимулира се използването на най-сериозните замърсители на пчелните основи и на меда кумафос и пиретроиди (дори в националната програма за развитие на пчеларството);
- не се работи по стратегически цели на пчеларството в България стимулиране на качествени и чисти продукти и по-добри цени на реализация на тази база и др.;
- на биологичното пчеларство се гледа като на досадна земеделска дейност, която сама може да се справи с предизвикателствата на аграрния сектор и е без значение за консуматорите в страната.
Неприятно и недалновидно!