Полезна информация за Вашите пчели.Защитни механизми при пчелите и феромони.

Пчелното семейство kато единен биологичен организъм, състоящ се от различни индивиди, е подложен на действието на много външни фактори: температура, влага,

замърсяване с химични и биологични агенти и др. В процеса на хилядолетното съществуване то си е изработило следните по-важни защитни механизми: - жилище с восъчни пити, предпазващи го от вредните външни условия: температура, влага, електрически натоварвания и др.; -  защита на питите и жилището от вредни радиоактивни и биологични агенти (бактерии, вируси, плесени и др.) посредством полирането им с прополис, а цепнатините и дупките чрез запушване с клей (заклейване); -  убиване на нападателите, врагове на семейството, гущери, мишки, мечки и др., посредством ужилване, а убитите в гнездото обезвреждат чрез облепване с прополис; -  почистване на гнездото и изхвърляне на отпадъците и собствените екскременти само извън него; -  образуване на зимно кълбо за предпазване от ниски температури; -  постоянно вентилиране на жилището и изхвърляне навън на вредните и ненужни газове и поддържане на необходимата температура и микроклимат.
Пчелите, преживели милиони години, са се приспособили към постоянно променящите се външни условия и са си изработили редица защитни механизми, позволябващи им да живеят и се развиват нормално.
Защитата на отделните индивиди бива два вида: външна и вътрешна.
Външната защита се осигурява от хитинената обвивка и космиците по нея, предпазващи организма на пчелите от външни агенти (бактерии, вируси, плесени, прах, нараняване и др.), попаднали директно върху тях и непозволяващи проникването им навътре. Към външната защита спада и червото с перитрофичната мембрана, задържаща и обезвреждаща причинителите на някои болести.
Вътрешните защитни механизми са: хемолимфата със съдържащите се в нея лизоцими, хемоцитите (кръвните клетки) и антибиотичните вещества, отделяни от горночелюстната, теменната и глътъчните жлези. лизоцимите на хемолимфата биват: бактериолизини-убиващи бактериите, аглутинини-слепващи микробните тела, антитоксини - неутрализиращи отровните вещества отделяни от микробите и др. 
Хемоцитите са формени елементи, плуващи в хемолимфата, достигащи до 20 хиляди в 1 куб.мм. Те са свободно движещи се между клетките на тялото и поемат (фагоцитират) - разрушават, мъртвите клетки, микробите и други чужди тела.
При преминаване на патогенните причинители -бактерии, плесени, вируси и др., през хитинения слой или през епитела на червата, съответните хемоцити (формени елеметни) или лизоцими в хемолимфата бързо се насочват към тях и ги обезвреждат.
Когато микробните агенти са прекомерно много и съответните хемоцити и лизоцими не могат да ги обезвредят напълно - настъпва болестен процес. Тогава се казва, че болестотворните агенти са преодолели естествената защита и се е развила болестта.
Изброените до тук защитни механизми са изработени в течение на хилядолетията в резултат на взаимоотношенията между пчелите и микроорганизмите. Те се означават като естествен имунитет.
За разлика от висшите животни, които имат и изкуствен (придобит посредством ваксиниране) имунитет, при пчелите имаме само естествен. До сега науката все още не е изнамерила ваксини за пчелите. При хората и животните в резултат на ваксиниране (вкарване в организма им на отслабени микроорганизми) се получава леко преболедуване и изграждане на имунитет (специфична, само спрямо съответния причинител, защита).
Понеже до настоящия момент не са открити ваксини за изграждане на изкуствен имунитет при пчелите, пчеларите са принудени да използват техните естествени защитни механизми и да селекционират устойчиви на съответни болести, отродия пчели. В световната литература постоянно се появяват съобщения за едни или други успехи в тази насока. Различната чувствителност към познатите ни днес болести на отделните отродия и раси пчели, дават надежди на учените по пътя на селекцията да се достигне в бъдеще до положителни резултати. Разгадаването на гена и навлизането на науката все по-дълбоко в изучаването на клетката дават известни надежди на учените в тази насока.
ФЕРОМОНИ ПРИ ПЧЕЛИТЕ
Феромоните са биологично-активни вещества, продукт на пчелните жлези, които се излъчват в минимални количества в околната среда и имат мощно действие. Те се предават в пчелното гнездо от един индивид на друг, за разлика от хормоните, които се излъчват в кръвта и действат само в собствения организъм. Терминът феромон произхожда от гръцката дума „pherein“ - „пренасям" и „hormon“ - „подбуждам". 
Пчелното семейство, kато единен биологичен организъм, може да съществува и се развива само благодарение на изключителните връзки, които съществуват между отделните членове. Тези връзки се осъществяват чрез физични, химични, механични, електрически и други механизми (сигнали), които се възприемат от различни рецептори, разположени по тялото на пчелите и предизвикват съответни реакции. 
Пчелите безпогрешно разпознават чуждите „крадци" и бързо ги от-страняват. Младите пчели преди да са излезли на първият си полет са ориентирани за посоката, мястото и аромата на отделящата нектар растителност. Тези изключително развити комуникативни дейности са възможни благодарение на феромоните. Те биват 
Възприемани от отделните пчели и предизвикват специфични реакции в тях. По въздействието си феромоните се разделят на маточни, сексуални, алармени, сигнални и др.
Маточните феромони се излъчват от мандибуларните жлези и чрез тялото на майката се разпръсват из гнездото и служат за обединяване на семейството, възпират залагането на маточници и подтискат развитието на яйчниците на пчелите работнички. Те привличат търтеите по време на брачен полет.
Пчелите пазачи излъчват феромони, които при опасност от нападения на злосторници се излъчват мигновено от много пчели, благодарение на което семейството бива подготвено за отбрана. Жилото на пчелата отделя бързо изпаряващо се вещество, което подбужда другите към действие. Отделеното от пчелата жило изпуска характерен мирис, който увлича останалите пчели към агресия - феромон на ужилването.
Всяко семейство произвежда сигнални феромони, в резултат на които пчелите намират безпогрешно своето жилище и цветовете на отделящите нектар растения. Те са продукт от цветовете на растенията и се произвеждат от Насоновата жлеза на работничките. От тези феромони се формира и специфичната миризма на всяко семейство.
Майката отделя най - много феромони, които представляват наситени кетокиселини. Майчиният феромон е синтезиран по химичен начин, е означен като феромон Ė1 и представлява 9-окси-2Е-деценова киселина. Той може успешно да замества майчиното отсъствие от гнездото и да се използва при транспортиране на пакети с пчели на големи разстояния без майка. Произведен и напоен в съответни носители - ленти, той може да бъде използван и в други случаи: за хващане и насочване на рояци, за създаване на нуклеуси, за поддържане активността на семействата, останали без майки до набавянето на такива, за засилване на имунобиологичната активност на семейството и др. По време на главната паша може да се замести майката с такава лента с цел да се получават по-високи добиви, при прекъсване на яйцеснясянето й и отклоняване на пчелите от отглеждането на пило.
С непрекъснатото развитие на науката и усъвършенстването на химията ще може да се изолират и синтезират много химични вещества, съответстващи на феромоните, които ще позволят на пчеларите да се намесват при необходимост по - често в живота и продуктивността на пчелните семейства.

Източник:
Кника: Уроци по пчеларство
Автор: доц. д-р Б. Първулов
Още за пчелите: