Полезна информация за Вашите пчели.Систематика на пчелите.

Пчелите спадат към семейство Арidае-насекоми, строя­щи гнезда; род Арis - пчели, живеещи постоянно в семейства, с

видове:

Арis dorsata - голяма индийска пчела, която строи една голяма пита, закрепена високо в скалите или за клоните на дърветата, разпространена в Индия, Южен Китай, Индонезия и Филипините. Не се подава на одомашняване.
Арis florea - малка индийска пчела, строи малка пита в дърветата (това е най-малката пчела), разпространена в Индия, Малаезия, о. Ява и о, Борнео, също не е одомашнена.
Арis cerana - известна като обикновена индийска пчела-гнездото й се състои от няколко пити и е разпространена в диво състояние В Индия, Китай, Япония, Индонезия, о. ЯВа, о. Борнео, о, Суматра и Далечния изток на Русия.
Арis melifera-медоносна пчела, е най-известната и разпро­странена пчела в света. Тя успешно се подава на отглеждане от човека.
В хода на еволюцията на Земята са възникнали много по­роди на медоносната пчела, Всяка от които се е приспособила най-добре към определени условия на околната среда. Инте­рес за нашата страна биха могли да предстаблябат само тези раси в европейското пространство, които са придобили стопанско значение и са се смесили и кръстосали помежду си, било в резултат на активизирането на търговията или на естественото им разпространение.
В нашата страна най-разпространените пчели са кръстоски от Amelifera ligustica -италианска, Аmelifera carnica-краинска, А. Melifera carpatica -карпатска и А. Melifera caucasika -кавказка пчела. Водят се ожесточени и безуспешни спорове към коя от всичките принадлежи българската пчела. Най-близко е до карниката (крайнската). Дошла от Югоизток, първоначално тя е била разпространена на Балканският полуостров, поречието на р.Дунаб и югоизточните Алпи.
Развитието на пчелите е много тясно свързано с развитието на медоносната растителност в даден район, което безспорно оказва влияние и в кой район какви раси пчели са се наложили, Въпреки големите международни кръстосвания.
Известно е, че българската пчела е плод от много кръстосвания и е силно метизирана. Български автори често повтарят това. Пчеларите обаче са принудени да работят с тоба, което имат като даденост.

ПЧЕЛНО СЕМЕЙСТВО

Пчелното семейство представлява единен биологичен ор­ганизъм, състоящ се от няколко десетки хиляди пчели работ­нички, неколкостотин търтея и една майка, обединени от различни физиологични функции и специфична миризма, осигуряващи живота и съществуването му. То живее и се развиба само в пълен състав. Вън от семейството нито една от трите разновидности не може да съществува. Вътре все­ки индивид изпълнява определени функции в зависимост от възрастта и предназначението му.

Пчелното семейство може да живее неограничено дълго във времето (благодарение на постоянния обмен на отдел­ните индивиди), ако не загине от болест, отравяне или не­правилна работа на пчеларя. То живее постоянно в пчелното гнездо, там отглежда потомството си, натрупва хранителни запаси, предпазва се от неблагоприятни влияния и врагове. В гнездото протичат всички негови жизнени процеси и то е в пълна зависимост от жилището-кошера. Животът му е в зависимост от растителността в околната среда.

Пчелите се отнасят към едни от наи-съвършено разви­тите насекоми. За тях е характерен груповият начин на живот, организация и дейност. Всичко това се осъществява в резултат на строго разпределение на труда- съсредоточа­ване на репродуктивната дейност в една пчела- майка, общо отглеждане на потомството, общо събиране и обработка на храната, регулиране на температурата и влагата в гнездо­то, почистване и охраняване на общия дом и други инцидент­но възникващи дейности.

Отчитайки всички тези усъвършенствания, семейството на медоносната пчела се счита в зоологията като „свърхорганизъм"-в който функциите на хранене, дишане, защита и възпроизводство се отбелязват както в индивидуален (за всека пчела-поотделно), така и в обществен (на семейство­то, като цяло) порядък. Обособяването на два вида женски индивиди (майка и пчели работнички) свидетелства за усъвър­шенстване на разделението на труда в този вид насекоми, в изпълнение на обществените функции. Трябва да се отбележи, че не майката се явява новост в еволюционното развитие, а работната пчела, която по своето съвършенство е забележително отклонение от нормалното репродуктивно развитие на женския индивид.

Пчелата има нищожен мозъК (около 500 хил. неброна), но в резултат на постоянните контакти с другите пчели се об­разува т. нар. „семеен мозък" който по количество (6-8 млрд. неврона) може да се конкурира с мозъка на най-развитите бозайници, (мозъка на делфина има 8-10 млрд. неврона).

Живота на пчелното семейство през цялата година про­тича в жилището, било то хралупа или кошер, където за нор­малното развитие (яйцеснасяне на майката и развитието на пилото) са нужни точно определени температура 34°-35° С (според Таранов 34.4° С) и влажност на въздуха 75-90%, неза­висимо от външните условия. За поддържането на темпера­тура и влажност в тези граници пчелите изразходват много храна и извършват постоянна вентилация. При стандартния кошер Дадан-Блат за 1 час въздухът се сменя от 111 до 276 пъти, при което пчелите изтласкват навън от 7 200 до 18 000 л въздух, в зависимост от сезона

.
За живота си пчелното семейство се нуждае от :
-Въздух, както при всяко живо същество кислородът от въздуха участва в обмените процеси на организма. За 1 час при 35° С, пчелата вдишва 1300 Куб. мм Кислород;
-Вода, тя е основна съставна част от тялото на пилото и пчелите, а заедно с въздуха осигурява температурата и влажността В гнездото;
-захари (глюкоза, фруктоза и др.), те са източник на енер­гия и топлина, набавят ги от нектара и меда;
-белтъчини, Витамини, мазнини и микроелементи-те са „хляба" на пчелите и представляват градивните елементи на пилото и участват във всички органи и системи на пчелите. Като ги набавят от прашеца.

За целогодишното развитие на едно добре развито пчел­но семейство са необходими около: 25-30 Кг прашец, 100-120 Кг мед и 30 л вода. При усилен принос на нектар пчелите си набавят вода от изпаряването на нектара, но в ранна пролет е необходимо да им бъде подсигурена от пчеларя.
Една характерна особеност за пчелното семейство е, че Когато Външната температура спадне и температурата В гнездото стане под 14° С пчелите се скупчват в кълбо, (най-икономичен обем), с цел да не се излъчва топлината и да се запази в центъра температура от 20° С до 30° С (средно 25° С), Където се намира майката. Във външния слой на кълбото на 2.5 -7 см температурата е около 6-8° С, Като пчелите от външните слоеве постоянно сменят местата си с тези от вътрешните и така поддържат жизнените си функции. След януари, когато денят постепенно нараства, пчелите започ­ват по-усилено да се хранят, повишават температурата в центъра на кълбото до 34-35°С, хранят усилено майката с маточно млечице, да снася яйца и пчелите да отглеждат пи­лото. Около него температурата вече не трябва да спада под 34° С.

Пчелите са студоустойчиви насекоми, Когато са подсигурени с достатъчно и качествена храна. Пилото и майката обаче се нуждаят от точно, определени оптимални условия за правилното си развитие и яйцеснасяне (34-35° С и 75-90% влажност). Това е от особено значение при ранното пролет­но развитие на семействата, Когато денонощните темпера­турни колебания се силно изразени. През деня достигат до 15 -20° С, а нощем често падат под 0° С. Точно по това време в пчелното семейство има много пило и наличните пчели не винаги са достатъчни да го поКриВат и отопляват. ЗатоВа през този период следва да се прилагат мерки за затопляне на гнездото.

Тези изисквания е важно да се знаят от пчеларите, за да се съобразяват с тях при работа с пчелите през различните годишни сезони.
Едно здраво, силно пчелно семейство при добри условия на околната среда може да се запази от влиянието на даден вреден фактор без сериозни щети, ако разполага с цялата си естествена отбранителна сила. Това е биологично-профилатична мярка, Която представлява част от мероприятията по отстраняването не само на болестите, а и при всички други вредни фактори. Колкото по-добре познава пчеларят естест­вените условия за живот на пчелите, същността и възниква­нето на болестните процеси, толкова по-успешни ще бъдат неговите профилактични мероприятия и толкова по-продуктивно ще работят неговите пчели (Алфред Борхерт,1979).

Някои от болестите са били известни от много старо вре­ме. Например злокачественият (американският) гнилец е бил познат още по времето на Аристотел (384-322 г. пр. н. е.).
С внедряването обаче на разборния Кошер и центрофугата, човекът започва по-активно да се намесва в живота на пчелното семейство. Понеже прилаганата в пчелина технология не винаги съответства за оптималното (най-правил­но) развитие на семействата, пчеларят много често става причина за утежняване на възникнала незаразна или заразна болест или за разпространяване на заразата от един кошер в
друг. При работа с примитивните (тръбни) системи само пче­лите са участвали в предаването на заразата от един кошер на друг, докато при разборния кошер предметите, участващи при предаване на заразата, са вече много (кошери, пити, мед, центрофуга, инструментите, ръцете на пчеларя и др.).

Затова технологията, Като елемент на околната среда, в която пчелното семейство живее и се развива, играе много важна роля в здравеопазването му. Въоръженият с научни зна­ния пчелар, който прилага съвременни и природно-съобразни технологии в отглеждането на пчелите, може да предотвра­ти появата на много от болестите по пчелите и пилото.

Чрез развъдно-подобрителната работа могат да се селекционират не само високопродуктивни, но и устойчиви на болести пчелни семейства, а чрез отстраняване на не­благоприятните фактори да не се допусне възникване на заболяване.

Ако се направи реална преценка не само на патологията (болестите), но и на физиологията на пчелното семейство, ще се установи, че първопричина за по-голяма част от смър­тността на пчелите са неправилните технологии.

Източник:
Кника: Уроци по пчеларство
Автор: доц. д-р Б. Първулов

Още за пчелите: