Agro-CONSULTANT.NET - Вашият приятел на полето, във фермата и на пчелина

Американски (злокачествен) гнилец

Полезна информация за Вашите пчели.Американски (злокачествен) гнилец.

Американски (злокачествен) гнилец

Злокачественият гнилец е най-тежката и опустошителна заразна болест на пчелните семейства. Позната е на човечеството от древни времена (описана е още от Аристотел 384-322 г. преди н.е.). Разпространена е в целия свят. Заболяването засяга предимно възрастното - запечатано пило, но се отразява крайно неблагоприятно върху развитието на цялото семейство, като единен биологичен организъм. Причинителят на заболяването е спорообразуващ микроорганизъм - Вас.Larvае (Раenibacillus larvае), открит от Whitе през 1904г. в Америка, откъдето получава по-късно и името Американски гнилец (АГ). Заболяването засяга ларвите на трите групи в семейството (на майките, пчелите и търтеите). Основна роля за разпространяване на болестта играе споровата форма на бацила. Тя е много устойчива на външни въздействия. Може да се запази жизнеспособна с десетки години ( до 70 ), във външната среда, пити, кошери, рамки, мед и други неща били в контакт с болни и умрели от американски гнилец пчелни ларви . Спорите издържат на изваряване при 100° С до 14 мин. във восък при кипене (65-70°С) до 5 дни, а под налягане в автоклав при 1.5 атмосфери - до 2 часа. Заразяването на ларвите става със спорите на причинителя, които се съдържат с милиарди в труповете на умрелите от болестта. При естествени условия бацилите се развиват и размножават само в ларвите на отделните групи в пчелното семейство. Заразените, умират след запечатване на килийките. При изчерпване на хранителните запаси в ларвата, бацилите се превръщат в трайни форми-спори, които не се хранят, не се размножават и са много устойчиви. В една умряла ларва има няколко десетки милиарда спори. Заболяват по-често силни семейства, през лятото, когато температурата е по-висока и има условия за кражби. Пчелите от силните семейства нападат болните и отслабнали и с откраднатия мед донасят в своите семейства и заразата на болестта. За разпространение на болестта спомага много топлото време през лятото (юли и август), когато намалее отделянето на нектар от растенията, а инстинктът за запасяване с храна у пчелите е засилен и се увеличават кражбите. Ларвите умират след запечатването им, загниват и при бъркане с клечка от килийката се източва на дълга нишка, светлокафява, силно лепнеща гнилостна материя, с миризма на разтопен туткал. Външно заболяването се познава по изостаналите, неизлюпени ларви с хлътнали, често прокъсани капачета, разпръснати сред нормалното пило или сред излюпените и осеменени площи в питата. Един път заболяло, ако не се вземат спешни мерки за отстраняване и унищожаване на заразеното пило, при условията на нашия климат, семейството загива. Поради тази причина АГ е най-опасната болест за пчелните семейства у нас. В целия свят борбата с болестта се води, чрез изгаряне на болните. Според Наредба 30 за борба с болестите по пчелите у нас, болните семейства: пчели, пити с пило, мед и други прилежащи части, се унищожават чрез изгаряне, а кошерите, ако са запазени и годни за по- нататъшно използване се дезинфекцират. При съмнение за американски гнилец, пчеларят незабавно трябва да уведоми ветеринарния лекар и да изпълнява неговите указания. Това е много важно условие с оглед провеждане на цялостна борба и ликвидиране на заболяването. За сега у нас държавата заплаща стойността на унищожените пчелни семейства и другите разходи. Основната разлика за тежкото протичане и невъзможност за очистване при американският (злокачествен) гнилец и европейските (доброкачествени) гнилци е, че при последните (ЕГ), умрелите ларви представляват компактна неточеща се и не лепкава маса и пчелите чистачки лесно ги изхвърлят навън, а с тях и десетките милиарди спори на причинителите, съдържащи се в тях. По такъв начин те очистват гнездото. При АГ лепкавата и точеща се маса не позволява на пчелите да я очистят и изхвърлят. Те се зацапват и зацапват питите, рамките, дъната на кошерите с гнилостната маса и милиардите спори в нея. Другата особеност е, че младите пчели чистачки след това стават кърмачки и с храната подавана на ларвите предават и заразата намираща се по тях. Характерните признаци на заболяването АГ, са откриването сред плътното и запечатано пило на потъмнели, хлътнали и прокъсани капачета над умрелите и загнили ларви. При бъркане с клечка от килийките се изважда характерната точеща се сиво-кафява материя. Пилото губи своя еднороден плътен вид. Сред нормално запечатаните килийки се установяват и такива с променени капачета, почистени и празни или с пресни яйца или младо пило в тях. Общият вид на пилото добива характерното, така наречено -прошарване. Пчеларят може да не е виждал и да не познава болестта, но той е длъжен да познава нормалното състояние на пилото, едновъзрастово, плътно, под форма на кръг или елипса. Затова при установяване на промени, приличащи на горните той е задължен: -веднага да затвори кошера, с оглед да не го нападнат други пчели; - да преустанови по нататъшните прегледи; - да почисти и дезинфекцира ръцете си със спирт и ги измие обилно с прах за пране; - да извари или обгори на пламък рамкоповдигача; - да стесни входа на кошера на съмнителното за заболяване семейство, с цел предотвратяване на кражби; - веднага да съобщи на лицензирания ветеринарен лекар и да изпълнява неговите разпореждания; - да съобщи на колегите около неговия пчелин, за съмнението си, с оглед да вземат мерки за предпазване. Много погрешна практика има в българските пчелари. Те се срамуват да признаят, че имат болни семейства. Болестта е бедствие и никой не я желае, още повече, че пчелите обитават територия от около 30 кв. км. и никой пчелар не е отговорен за донасянето на заразата в неговия пчелин. С уведомяването на колегите си, той им съобщава, че в района има огнище на зараза, откъдето е дошла неговата и трябва да се издири и вземат съответни мерки. Ветеринарният лекар е длъжен веднага да посети пчелина, да прегледа всички пчелни семейства и да вземе проби (10x10 см.) от най-характерните места с изменено пило, да ги загъне в хигроскопична хартия, да надпише номерата на кошерите, името на собственика и населеното място и с писмо да ги изпрати в наи-близката лаборатория. След получаване на резултата от изследването, ветеринарният лекар предприема мерки за ликвидиране на заболяването съгласно Наредба Ė 30. При особени случаи на усложнена епизоотична обстановка (силно разпространена зараза в даден пчелин или район), по преценка на ветеринарния лекар и с изричното разрешение на НВМС, може да се приложат алтернативни методи на оздравяване на заразените пчелни семейства. Когато заболелите семейства са единични и още силни заразените пити с пило се премахват и изгарят, а пчелите се стръскват в кашон или преносно сандъче и се държат 2-3 дни в мазе на тъмно и хладно място до изразходване на поетото количество мед, след което се стръскват върху чисти и здрави пити или рамки с неизградени восъчни основи ( в зависимост от сезона и градежа) в дезинфекцирани кошери и се подхранват с мед, добит от здрави пчелни семейства или захарен сироп (най-добре инвертиран), докато изградят гнездото и попълнят питите с необходимото количество хранителни запаси. На условно здравите семейства от заразения пчелин се прави микробиологично изследване на медовите запаси във венеца над пилото и при установяване на спори на болестта се центрофугират в подходящ момент, а на семействата се дава мед от здрави семейства или инвертиран захарен сироп. С разрешение на НВМС и под контрола на ветеринарния лекар, може да се приложи съответно третиране с разрешен за употреба ветеринарен препарат, но при изваждане на мед след това се означава, че произхожда от лекуван пчелин и се предава за индустриална преработка. Много важно мероприятие в борбата срещу това опасно заболяване е възстановяване и стриктно провеждане на ежегодните профилактични прегледи на пчелните семейства и вземане на строги законови мерки срещу нарушителите. В заключение, всеки пчелар трябва да знае, че американският гнилец е най-тежката болест на пчелните семейства и борбата с нея се поема и води от държавата. Той е задължен, само да сигнализира за появата й в неговия пчелин и след това да изпълнява разпорежданията на ветеринарните органи.
Още за пчелите:

Още интересни статии по темата

Free Joomla! templates by Engine Templates