ИЛИ УМЕНИЕТО ДА УПРАВЛЯВАШ СТОТИЦИ ХИЛЯДИ ПЧЕЛИ.

Винаги съм се учудвал, че много пчелари не приемат като изцяло положително събитие рояването на кошери от пчелините си, робувайки основно на повтаряния от уста на уста и от книга в книга мит, че кошер, който се роява от него не можеш да очакваш мед”. Но дали е така де факто?
Какво е всъщност роевият кошер? Просто пчелно семейство с прекалено много млади и работоспособни пчели, които поради една или друга причина се оказват в тясно пространство и в невъзможност” да съжителстват и да работят повече в един кошер. И оставени на волята на своите инстинкти тръгва потока рой след рой. Т.е. създават се няколко нови семейства като плюс за пчеларя. Какво лошо има в това? Нови майки, които ще дадат живот на стотици хиляди пчели, а те от своя страна ще ни изградят десетки нови рамки и ще внесат в кошерите си много повече мед и прашец, в сравнение с количествените показатели в кошера-люпилня на всички роили се майки. Да, за техните семейства (пчелните) ще си съберет достатъчно количество мед, за да презимуват, но пчеларят няма да получи очаквания стоков мед през този сезон, нито от роилия се кошер, нито от новите семейство от рояците. Т. е. пчеларят да се примири и да приеме като истина”, че кошер, който се роява от него не можеш да очакваш мед”. Това наистина може да бъде истина за пчелар с 5-10 или до 20 кошера.
Но съвсем различна би била картината, ако имаш фонд от 30-40-50 и повече кошери. Без всякакъв спор от първата главна паша (рапица, акация, детелина и пр.) от роячните кошери не може да бъде получен и грам стоков мед. Но картината за следващата голяма паша у нас (слънчогледовата) и сетнешните по-малки може да бъде съвсем различна и да добием много повече мед сумарно от всички отводки, отколкото би ни дал кошер, който не би се роил.
За целта можем да приложим три подхода:
1. Силно подхранване със захарен сироп на ранните майски роячните отводки, за да ги подготвим за слънчогледовата и други по-късни паши. А тази година имаше и ранни априлски рояци!...
2. Освен подхранване със захарен сироп, можем да приложим и захранване с по няколко пити с пило от други кошери, след като привърши акациевата паша. Така ще получим силен и напълно готов медоносен кошер за слънчогледовата и други по-късни паши.
3. След като стане ясна силата на майките на рояците, ако някои от роячните отводки се развиват по-слабо, можем да ги обединим с по-силни и така да получим напълно готови кошери за пълнене с мед на корпуси и магазини.
Всяко ранно развитие и всяка поява на нови и нови хиляди пчели не трябва да се ограничава и да го приемаме със страх от рояване и лишаване от добив на мед, а напротив, да стимулираме нормалната поява на бял свят на повече и повече работни пчели. (Без разбира се, пчеларят сам да създава прекомерно стимулиращи условия за рояване.) Това са дарове божии и трябва да ги приемаме с радост и открито сърце. Колкото повече пчели, толкова по-силен става пчелина ни като цяло. Проблемът опира до това да не изпуснем нито една работна пчеличка да напусне пчелина ни. И всяка пчеличка да я настаним в подходящо семейство, за да работи за нас.
Следователно, от пчеларя се изисква уменията и знанията как да управлява нароилите се пчели. За пчеларя с малко кошери това е най-добрия начин да ги увеличи. А за пчеларя с много кошери да създаде нови силни и много работоспособни семейства, от които може да получи медена реколта още същото лято. И допълнителен резерв от пчели, с които може да подсили по-слабите кошери през есента. Многото пчели винаги дават много. Важното е в каква насока да насочваме енергията им. Дългогодишните и опитни пчелари знаят как.

Петър Тонев