Основни фактори за високи добиви в пчеларството при благоприятни климатични условия са силните семейства и подвижното пчеларство. Установено е, че при придвижването на пчелните семейства до площи с цъфтяща медоносна растителност, те по-рядко изпадат в роево състояние.
Причината за по-приглушената проява на инстинкта за рояване при подвижното пчеларство е върховенството на инстинктите, на които е подвластен живота на пчелното семейство. При тях инстинкта за събиране на храна е всемогъщ. По време на масовото цъфтене на основните медоносни растения той доминира над всички други инстикти. При силна паша пчелите задължително насочват приоритетно усилията си за медосбор. Това им поведение се наблюдава дори и когато преди пашата са изпаднали в роево настроение.
При подвижното пчеларство пчелните семейства се намират в състояние на продуктивна паша продължително време и инстинктът за събиране на нектар е господстващ, а всички останали отстъпват на заден план. Изхождайки от горните разсъждения, логично възниква въпросът: как да се постъпи при стационарното пчеларство, ако настъпят продължителни безберитбени дни?
Тогава подхранването е желателно, но в ограничено количество/за задоволяване на дневните разходи/, та да не се отлага в стоковата продукция и да не се накърни екологичната й същност. При липса на паша в природата или невъзможност поради лошо време да се оползотвори, пчелите бездействат, гнездото се пренаселва, настъпва задух, което предизвиква роево настроение.
Рояването се предотвратява чрез своевременното разширяване на гнездото, засилване на вентилацията, засенчване на кошерите.Важна роля в подобна ситуация играят запасите от мед и прашец в гнездото.
Умереното подхранване/включително и със захарен сироп/ ще помогне за ангажиране на много бездействащи пчели , а това заедно с другите мерки ще доведе до преодоляване на инстикта за рояване.