Прашецът е вторият по количество, хранителен продукт събиран от пчелите. Пергата е сложен концентрат от много ценни хранителни и физиологично активни вещества

Горан Миленков
Цветният прашец се образува в специални цветни органи на растенията тичинките (мъжки генеративни органи на цветчетата). Те се състоят от дръжчица, на върха, на която има прикрепени прашинкови торбички, пълни с прашец. Когато настъпи времето за опрашване на цветовете, прашинковите торбички се пукат и извиват, така че прашеца остава отвън. Оттук прашецът ще бъде разнесен по цветовете от вятъра, или пчелите събирачки на цветен прашец ще го натоварят в кошничките на крачката си и ние ще ги видим да се връщат в кошера с разноцветния си товар. Цветният прашец е богат с белтъчини пластичен материал, от който е изградено тялото на всеки жив организъм. Той съдържа белтъчни вещества, мазнини, минерални вещества, ензими, въглехидрати и много други във форма, най-лесно усвоима от организма на пчелите. Не всички видове, събран от пчелите цветен прашец са равностойни в хранително отношение. Наред с ефективните видове прашец, има и такива, които оказват слабо въздействие на пчелите или съвсем не въздействат. Много автори сравняват събираемия от пчелите прашец по неговия химичен състав. От трудовете, касаещи този въпрос може да се направи извод, че химичният състав, хранителните и лечебните качества на прашеца на растенията от различен вид, е твърде различен. Количеството цветен прашец, необходим за едногодишния живот на пчелното семейство, според изчисления на различни автори,се движи от 10 до 25 кг. Различията по този въпрос вероятно произхождат от различния химичен състав на прашеца (белтъчините в прашеца варират от 7 до 35%). Събирането на прашец и набиране на резерви от него е в зависимост от сезона на цъфтящата растителност и нектароотделянето. При усилен цъфтеж и слабо нектароотделяне, пчелите събират повече прашец. Прашец може да се събира (отнема) от пчелите с прашецоуловител, който се поставя на прелката, така че идващите с прашец пчели преминават в кошера, но уредът отнема прашеца от крачката. Отнетият прашец трябва бързо да бъде изсушен и съхранен при специални условия. Какви са качествата на изсушения прашец? Според изследвания на ст.н.с. Стройко от Русия, при сушенето в сушилни за прашец, от топлина и аерацията на топлия въздух, различните хранителни и лечебни съставки на прашеца губят различни стойности и варират от 8 до 18%. Големият изследовател за влиянието на прашеца върху биологията на пчелите Маурицио казва: Съдържанието на преработваемите, усвояемите белтъчини, при съхранение на сух прашец, сравнително бързо (до година) намалява, при това едновременно изчезва неговото биологично влияние върху пчелите. Прашец, съхраняван при стайна температура, в течение на 1 година и прашец изсушен на слънце, така силно са се изменили, че вече не са могли да оказват никакво влияние нито на продължителността на живота, нито на физиологичното състояние на младите пчели. Прашец консервиран с изкуствено получена млечна киселина, за дълго съхранява свойте биологични свойства. Съхранението на сух прашец при ниски температури, донякъде забавя този процес.” Във връзка с използването и съхранението на сухия прашец в книгата на д-р Павлина Починкова Пчелните продукти в медицината”четем Изсушаването става при отсъствие на слънчева светлина. След равномерно и правилно изсушаване, прашецът се поставя в херметически затворени съдове или пластмасови вакумирани пликчета и се съхранява при 0 С. Разфасоването може да стане в среда с въглероден двуокис, след което прашецът може да се съхранява и при стайна температура. Доказано е, че с течение на времето, дори при стриктно спазване на всички препоръки за съхранение, след 4-6 месеца прашецът губи 20-30% плюс 8 до 18% при сушене от лечебните си свойства, след 1 година 40-50% от тях, а след 2 години съхранение не представлява каквато и да било ценност. Основен момент в резултатното лечение с пчелен прашец е той да бъде съхранен, но в продължение на 6-12 месеца от датата на производството му.”