Всичко за пчеларството.

Стари пити

Това води до отслабване на пчелното потомство, но може да доведе и до роене

Може да се започне с това, че пчелните пити с течение на времето започват да се деформират и то значително. Току що

изградените пчелни пити имат бял цвят. После пчелите започват да ги полират и покриват с тънък слой прополис. Това повишава защитата на личинките и действа дезинфекциращо. Цветът на питата се сменя и под въздействие на пигментация от полаган в нея цветен прашец.
След снасянето на първите яйца и превръщането им в личинки, започва и деформирането на килийките. Израствайки, личинката преде тънка нишка с кремаво-жълтеникав цвят, която постепенно отлага на дъното и стените на килийката. Следващите личинки извършват същото върху оставеният тънък слой от предшественичките им. Заедно с това там остават и изпражненията им (колкото и незначителни да са те). С течение на времето цветът на оставените ризички от личинките става от кремав до тъмнокафяв, а дълбочината на килийката намалява. След 15 поколения диаметърът става от 5,6 на 5,2 мм. Така отглежданите млади пчели непрекъснато намаляват на ръст, по-малко работоспособни са и по-склонни към заболявания.
Паралелно с този процес възниква инстинктивно стремеж на пчелното семейство да напусне вече старото си гнездо, за да отглежда по-здраво поколение – стремеж към роене. Значи колкото повече стари пити има в семейството, по-силен става стремежът към смяна на жилището чрез роене (независимо, че може да има достатъчно храна).
В заключение – пчеларят трябва да има на пчелина винаги достатъчно новоизградени качествени пити, за да осигурява на пчелите нормални условия на живот.

Превод от „Пасека России”

Източник: fermera.bg