Аскосферозата е заболяване на ларвите за пчелите-работнички, търтеите и пчелите майки, предизвикано от гъбичка. Болестта е известна още като перицистоза, перицистомикоза или варовито пило. Гъбичката е твърде устойчива във външната среда. Върху восъчните пити тя остава жизнеспособна до 26 месеца, а в пчелните продукти (мед или прашец) до 19 месеца. В мумии от умрели от болестта ларви спорите на гъбичката са жизнеспособни по-вече от 15 години. От дезинфекционните средства 4% разтвор на фор­малин я убива за 30 минути, а хлорната вар в 3% разтвор - за 10 минути.

Най-възприемчиви към заболяването са младите ларви (на 3-4-дневна възраст), като най-чувствителни са ларвите за търтеи. Възрастните индивиди в пчелното семейство не боледуват от аскофероза, но могат да бъдат носители на причинителя на болестта в храносмилателния си канал. В зависимост от степента на действие на факторите, които благоприятстват болестния процес, щетите могат да бъдат по-големи или по-малки и са в зависимост от процентното съотношение на заболелите ларви към здравите. Пътища за разпространение на инфекцията. Гъбичката и широко разпространена в природата. Нейните спори се разнасят от вятъра, водата и насекомите. Те попадат и върху цветовете на растенията, откъдето се внасят в кошера. Основен източник на инфекцията си остава болното пчелно семейство с болните и умрели ларви. Изхвърлените от пчелите извън кошера мумии съдържат милиарди спори на плесента. Предаването на инфекцията става чрез инвентара, меда и прашеца, откъдето посредством пчеларя, пчелите-крадци, блуждаещите пчели и търтеите се заразяват нови пчелни семейства. Пренасянето на гъбичката на големи разстояния може да стане чрез пчелните майки, пакетните пчели или пчелните роеве. Признаци на Аскосферозата Аскосферозата се проявява, когато в пчелното семейство се отглежда пило. Най-големи размери има през пролетта и засяга предимно слабите семейства. В площите със запечатано и незапечатано пило се откриват мумифицирани ларви, които лежат свободно в килийките без да опират плътно до стените им. Ларвите са запазили формата си, но са по-малки по размери, а консистенцията им е трошлива -тебеширена. Те лесно се изваждат от килийките, като при обръщане на плодниковата пита някои от тях изпадат. При разтърсване на питата мумифицираните ларви "тропат" в килийките. Почти винаги, особено сутрин, по прилетната дъска и пред кошера се намират изхвърлени мумифицирани трупове, наподобяващи слънчогледови семки. Труповете са бели или сиво-зеленикави до сиво-черни. Колкото и остро да протича заболяването в едно пчелно семейство, винаги между умрелите и болните ларви има и живи (за разлика от аспергилозата). Профилактика и борба с Аскосферозата Използваните през последните години лекарствени средства, като нистатин, микоцидин, йодова тинктура и др., не дадоха задоволителен резултат. Постига се само намаляване на броя на заболелите ларви, без да се осигури пълно излекуване на пчелните семейства. Малко по-успешно се оказа прилагането на 5-нитрокс в доза 50-100 мг в 1 кг пудра захар и последващо напрашване на гнездата с по 100 г от сместа. При една част от пчелните семейства болестният процес спира, а при друга (по-голяма) - процентът на заболелите ларви намалява. Създаденият в България препарат аскомат, имащ микостатични и стимулиращи имунната система на пчелите свойства, показва по-добри резултати в практиката. Прилагането му профилактично през периода март-април ограничава рязко проявлението на болестта, а при лечебни третирания щетите се ограничават до незначителни. Трябва обаче да се има предвид, че добър резултат се получава само при спазване указанията за третиране (не по-малко от 4-5 третирания през 5-6 дни), за да има възможност пчелите да отстранят от гнездото всички мумифицирани ларви. Нито един от използваните досега препарати не предотвратява повторното проявление на заболяването при възникване на стресови състояния в пчелното семейство. Затова прилагането на лекарствени средства трябва винаги да се съчетава и с мерки от общ профилактичен характер. Една все още неизползвана възможност за борба срещу аскосферозата е развъдно-подобрителната работа. Има се предвид използването на пчелни майки с наследствено обусловена по-голяма устойчивост към заболяването. Затова при подбора на семейства за производства на пчели-майки трябва да се предпочитат такива, които не боледуват от аскосфероза.