Полезна информация за Вашите пчели.

Роене

От какво се предизвиква роенето?

Основна причина за роенето е преждевременното разви­тие на пчелното семейство през период, когато липсва паша или когато пчелите само се подхранват.

Преждев­ременното съзряване на семейството се предизвиква от различни фактори:

• поява на голямо количество цветен прашец в природата (от рапица):
• несъответствие между количеството открито и закрито пило, а също и в броя на младите и старите пчели;
• недостатъчно ко­личество пчелно млечице;
• наследствено предразположелние към роене и т. н.

За роенето спомагат също благо­приятното зимуване на пчелните семейства, рано на­стъпилата и топла пролет и пролетното подхранване на пчелите.

Какво стимулира роенето?

Ако плодникът бъде разширен късно, за майката няма да има достатъчно празни килийки, в които да снася яйца, пчелите бързо запечатват откритото пило, а у млади­те пчели се появява излишък от секрета на глътъчните жлези, тъй като поради малкото количество открито пило те няма на кого да отдават този секрет и запо­чват да го консумират. В резултат на такова обилно хранене се активизира дейността на яйчниците им и мла­дите пчели се превръщат в анатомични търтовки1. Това води до изграждане на роеви маточници и впоследствие — до роене. За предотвратяване на роенето е необ­ходимо своевременно да се разшири плодникът.

Как се отразява върху роенето разполагането на кошерите с насочени на север прелки?

Пчелните семейства в кошери, чиито прелки (входове) са насочени на север, се роят рядко, тъй като при тях е задържано пролетното облитане, забавено е развитие­то им и те по-късно преминават в стадий на пълно съ­зряване. Такива семейства не са подготвени добре за главната паша и затова не се препоръчва входовете на кошерите да се насочват на север.

По какъв начин може да се предотврати роенето?

Роенето може да се предотврати, като в по-слабите пчелни семейства се дават правилно изградени пити със запечатано пило, а вместо тях в силните семейства се поставят рамки с восъчни основи. Все пак не е сигурно дали такова пчелно семейство ще успее да използва по-продължителната главна паша.

Какви пчелни семейства се роят рядко или изобщо не се роят?

Пчелните семейства, които се оставят да изградят 2 или 3 пити с пило, се роят рядко или изобщо не се роят.

По какви признаци на изгражданите пити може да се установи, че пчелното семейство не се готви за роене?

Когато през период на паша пчелите изграждат върху восъчните основи килийки за пчели работнички, това означава, че пчелното семейство няма да се рои. Но ако те строят върху тях търтееви килийки и продължават изграждането им независимо от това, че пашата не е завършила, може да се предположи, че семейството се готви за роене. Когато по периферията на построените търтееви килийки пчелите започнат да залагат основи на маточници, сигурно е, че семейството ще се рои. Ако в маточниците има снесени яйца, то при благоприятни условия след 8—9 дни може да се очаква излитане на рой.

Възможно ли е по начина на излитане на пчелите от прилетната дъска да се определи дали те се готвят за роене?

Ако от някои кошери пчелите излитат стремително (като изстреляни), а при връщането си бързо влизат в кошера, няма съмнение, че пчелното семейство не се готви за роене. Ако летежът на пчелите е бавен и повече­то от тях стоят неподвижно върху прилетната дъска, това означава, че пчелното семейство се подготвя за роене.

Какъв е най-ефикасният начин за прекратяване на роенето?

Най-ефикасният начин за прекратяване на роенето е на пчелите да се осигури обилна паша. Тогава пчелното семейство не само престава да проявява признаци на рое­не, но обикновено започва и да разрушава изградените ма точници. Ето защо от изключително важно значение е навременното подготвяне на пчелното семейство за па­ша. Ако пчеларят не успее да направи това, той трябва бързо да предприеме контрамерки (да образува отводка с майка).

По какви признаци може да се установи, че в плод­ника има изградени роеви маточници?

Ако върху строителната рамка се открият маточници със снесени в тях яйца, това означава, че и в плодника вече има маточници с пило в ларвен стадий. В този мо­мент пчеларят трябва да предприеме мерки срещу роене­то:

• да отслаби пчелното семейство, като отдели мла­дите пчели и подсили с тях друго семейство;
• да премести запечатаните пити с пило в магазина и на тяхно място да постави рамки с восъчни основи и т. н.

Каква е разликата между роевите и резервните (свищеви, спасителни) маточници?

Основите на роевите маточници са големи и с полукръгло дъно. Цветът им варира от кафяв до тъмнокафяв, а на повърхността им може да се видят ясно очертани шестостенни килийки. Разположени са в долния край на рамките или по летвите им. Основите на рое­вите маточници понякога са скрити в деформираните части на питата и често са съединени помежду си в не­правилни групи от 2 до 5 маточника. Резервните маточ­ници са разположени в средата на питата с пило. Те са наклонени надолу и имат по-гладка повърхност (без да са ясно очертани) и по-блед цвят (почти бял). За изграж­дането им пчелите използват пресен восък.

Какво представляват отводките и кога трябва да се образуват?

Отводките са изкуствено създадени нови пчелни се­мейства, образувани от силни семейства, при които се е появил инстинкт за роене. За да се предотврати рое­нето, от такова пчелно семейство се вземат 3 пити със запечатано пило и майката и се поставят в предвари­телно подготвен и зареден с нови пити и храна кошер. В първоначалното пчелно семейство скоро се излюпва но­ва майка, която най-късно след 12 дни започва да снася яйца. Междувременно много от младите пчели стават летящи и използват изцяло главната паша за получава­не на мед и восък, при това без роене. В отводката също може да се замени старата майка с нова, ако в кошера се поставят роеви маточници, взети от първоначално­то семейство.

В каква посока обикновено излита роят?

Посоката на летеж на пчелите след роене зависи само от това, накъде е насочена прелката (входът). Именно затова роевете обикновено се захващат пред кошерите и в много редки случаи — зад тях. Това място те изби­рат само когато техните пчели разузнавачки не успеят да намерят подходяща площадка за заселване. Най-често роят се захваща върху клоните на дървета, като височи­ната зависи от възрастта и състоянието на майката. Роеве със стари майки могат да се заселят и на земята. Ако след това припълзят в дупка на мишка или други жи­вотни, достатъчно е към дупката да се прикрепи роеловка (дори само с една рамка) и всички пчели сами преми­нават в нея.

Отнася ли роят със себе си запаси от цветен пра­шец?

При излитане от кошера роят отнася със себе си само запаси от мед. Прашец може да има само у тези пчели, които, връщайки се в кошера със събран прашец, са се присъединили към излитащия рой.

Кога се използва ръчна пръскачка за събиране на рой?

Ръчна пръскачка се използва при събиране на големи, т. нар. сборни роеве. Сборните роеве с млади майки (вто­рият и третият) не се задържат дълго време на едно място (често дори и половин час не висят по клоните във форма на грозд). Ето защо, докато пчелите още не са струпани в роев грозд, трябва да се напръскат с вода с помощта на ръчна пръскачка. Тогава роят образува кълбо, което след това се събира по обикновения начин с роеловка.

Какво е необходимо за улавяне на рой?

За улавяне на естествения рой преди всичко е необходи­ма роеловка с 2 изградени пити или 2 празни пити, захва­нати с телена дръжка, пушалка, птиче перо (или четка), предпазна мрежа (було) за пчеларя, гради­нарски ножици, фина ръчна пила, шпател, пръ­скачка и ако е необходимо, стълба. Когато роят е на та­кава височина, че може да се достигне, двете празни пи­ти са напълно достатъчни за улавянето му. Те се подна­сят към роя и пчелите сами преминават в тях, след кое­то питите трябва само да се пренесат в кошера.

Защо роят виси във форма на грозд?

Установено е, че отделна пчела може да загуби за един ден до 25% от теглото си, докато в роевия грозд тя губи дневно само 1,5%. Това означава, че пчелите, струпани в грозд, са 10 пъти по-издръжливи от единичните. Те се събират в роев грозд, за да могат в хладни нощи заедно да поддържат необходимата температура.

Може ли пчеларят да бъде сигурен, че ще хване роя ако е уловил само майката?

Ако пчеларят е уловил майката, той може да бъде сигу­рен, че ще хване и роя дори в случая, когато става дума за първи рой. Летящите пчели бързо откриват уловената майка, поставена в роеловка близо до летящия рой, и се струпват около нея в кълбо. В сборните роеве обикновено има няколко майки и затова те трябва да се изтръскват в роеловката по обикновения начин.

Що е роев отвор?

Един—два часа след установяването на естествения рой на повърхността му се образува отвор, през който пчелите могат свободно да излитат и лесно да разме­нят местата си.

Какво се разбира под вторичен рой?

Вторичният рой излита през юли или август от пчелно семейство, което се е роило през април или май, т. е. от първия рой. При добро подхранване първият рой от­глежда пило и в това семейство отново възниква роево настроение.

Какво е гладуващ рой?

Гладуващият рой възниква поради стремежа на пчелни­те семейства да открият най-подходящ източник на обилна паша. Това е един вид инстинкт за преместване, съчетан с инстинкта за роене. Гладуващият рой не оставя в кошера никакви хранителни запаси, пило и пчели, т. е. възникването на такъв рой означава цялостно из­празване на кошера от гладуващите пчели. За тях това е единствената възможност да оцелеят.

Какво представлява пеещият рой?

Понякога преди роене пчелното семейство остава без майка поради естествената й смърт или невнимателна манипулация на пчеларя. В този случай семейството, което се е намирало в роево състояние, се рои (излита) с една от младите майки. Този рой се нарича пеещ, тъй като неоплодените майки лягат върху питите, повди­гат коремчетата си и издават звуци „ти-ти-ти“. Дру­гите майки, които още се намират в запечатаните маточници, отговарят с дълбок звук „ква-ква“. Все още не е изяснено защо майките „пеят“, но се предполага, че то­ва е проява на взаимна ненавист — те са съпернички, които воюват помежду си на живот и смърт.

Може ли роят да се постави върху пити, напръска­ни с мед?

Естествените роеве са тежки, основното им тегло се определя от количеството мед, което носят със себе си. Ако такъв рой се постави върху пити, напръскани с мед, той скоро ще излети от кошера, т. е. в случая ме­дът се явява препятствие за задържането на роя. За да могат пчелите колкото се може по-бързо да се освобо­дят от тежкия товар, препоръчва се между восъчните основи да се постави поне една нова пита, в която пчели­те да складират меда и веднага да започнат изграждане­то на новото си жилище. Върху задържането на роя в кошера не оказва влияние натриването на стените му с ароматни треви. Необходимо е само да се осигури чист кошер  запълнен с пити и восъчни основи.

Как може да се разпознае пчелното семейство, от което се готви да излети втори рой?

Една седмица след излитането на първия рой се очаква да излети втори рой. Един ден преди това (ако излита­нето не е било задържано от неблагоприятно време), може да се дочуе призивният звук „ти-ти-ти“. Той се чу­ва особено ясно през нощта в превозното средство при транспортиране на пчелните семейства, ако пчеларят се намира в него. Интересно е, че преди роенето майките не се нападат помежду си, както е при пеещия рой, макар че и в случая, когато са в непосредст­вена близост, те са агресивни една към друга. Известно е, че роевите майки не се излюпват едновременно, а по­степенно с разлика от няколко дни. Именно по тази при­чина пчелните семейства могат да се роят по няколко пъти (средно за сезон от едно семейство излитат 4 роя).

Защо са ценни вторите роеве?

Вторите роеве са ценни, тъй като във всеки от тях има по няколко млади майки и затова роят обикновено се ус­тановява не в един, а в 2—3 роеви грозда. От всички тези майки в роя остава само една и затова те трябва да се. хванат още при улавянето на роя и по този начин да се предпазят от унищожаване. Вторите роеве са ценни и за това, че изграждат предимно пити с килийки за пчели работнички.

Може ли от едно пчелно семейство да излетят едновременно два роя?

От едно пчелно семейство може едновременно да изле­тят два роя  само ако излитането на първия рой е било задържано от неблагоприятни климатични условия до излюпването на младата майка. В такъв случай при роенето едновременно с първия излита и вторият рой. Обикновено двата роя образуват едно кълбо. Те изли­тат заедно и тогава, когато преди роенето, а понякога и по време на роене загине старата, оплодената майка. Пчелите, останали без майка, се връщат обратно в ко­шера и изчакват излюпването на младата майка. След това осиротелият първи рой излита заедно с втория, но с младата неоплодена майка. Изолирането на майката в плодника преди очакваното роене не може да пре­дотврати роенето. Роят (всъщност излитат първият и вторият рой) излита с младата майка, а майката, снася­ща яйца, остава изолирана в кошера. Пчеларят устано­вява това  след роенето на семейството при прегледа на кошера (той е полупразен).

Как може да се предотврати образуването на сбо­рен рой?

Образуването на сборен (голям) рой може да се пре­дотврати по следния начин. Кошерът с роилото се семейство се премества на друго място в пчелина. На негово място се поставя друг кошер, в който има восъчни основи и една празна пита. В този кошер се пуска улове­ният (първият) рой, поставя се капакът (покривът) и се отваря прилетната дъска. Тогава към роя се присъединя­ват всички летящи пчели, които се намират извън ко­шера, както и тези от преместения (първоначалния) кошер. По този начин роилото се семейство остава без летящи пчели и затова не трябва веднага да се подхран­ва и пои с вода. От него може да се използват всички запечатани маточници, като се оставя само един, по възможност най-стария (тъй като пчелите ц без това ще разрушат маточниците). Това семейство не може да се рои втори път през същата година. В продължение на една седмица то изглежда като че ли ще загива, но след 7 дни младите пчели стават летящи. Ако липсва па­ша, роят трябва да се подхранва обилно още от следва­щия ден. След една седмица плодникът вече е изграден и в килийките има снесени яйца. Десет дни по-късно двете пчелни семейства са еднакво силни и когато започне паша, я използват максимално. В основното (роилото се) се­мейство старата майка може да се смени с млада, коя­то се излюпва от оставените роеви маточници. При това е необходимо да се провери дали майката вече снася яйца.

Кога сборният рой може да се подсили с друг рой?

Сборният рой може да се подсили с друг рой при следни­те случаи:

а) ако през период на роене във въздуха кръжи друг сборен рой, част от пчелите на който се присъединяват към току-що образувания рой;

б)  ако към млади­те пчели на сборния рой, които се връщат след кражба в своя кошер, се присъединят пчелите на нападнатото се­мейство;

в)  ако сборният рой случайно се е настанил в кошер на друго пчелно семейство, което се готви за роене; в такъв случай сборният рой може да се подсили за сметка на другия.

Може ли роят да се върне обратно в своя кошер след 3—4 дни?

Роят се връща обратно в своя кошер само при случайна загуба на майката или при крайно неблагоприятни кли­матични условия, и то веднага след роенето, докато не се е заселил. Излетелият рой обикновено има жилище, от­крито от пчелите разузнавачки, откъдето вече не се връща. Много рядко роят излита, без предварително да е намерил място за заселване. В този случай той отлита на десетки километри от кошера и не може да намери обратния път.

Трябва ли роят да се държи затворен до вечерта, след като бъде поставен в нов кошер?

Становището, че роят с роеловката трябва да се по­стави в студено помещение, за да се обедини, е неправил­но. Роят се обединява още по време на роенето и затова веднага образува общ роев грозд. Когато се сформират два или повече роеви грозда, това вече е сборен рой с няколко неоплодени майки и всеки грозд може да се от­дели като самостоятелен по-малък рой. Затварянето на естествения рой не е необходимо. Това се прави само в случаите, когато се транспортира на отдалечено място. При естествения рой прелката (входът) на кошера трябва да бъде отворена.

Какво е поведението на рой, заселен в кошер?

След заселването на роя пчелите в него са спокойни само ако в него има майка. Летящите роили се пчели бързо се връщат в кошера и усещайки миризмата на маточно­то вещество, кацат върху прилетната дъска с глави, обърнати към прелката (входа), закрепват се здраво и повдигайки коремчетата си, започват да проветряват кошера, като махат енергично с крила. В кошера те се държат спокойно, което е сигурен признак, че майката е вътре и всичко е в ред. В противен случай роилите се пчели се движат нервно по предната стена на кошера и летят във всички посоки, за да търсят майката. Ако не я открият, те се връщат обратно в предишния (майчи­ния) кошер (ако успеят да го открият) или се присъеди­няват към съседни пчелни семейства.

Кога трябва да започне подхранването на роя?

Естественият рой отнася със себе си запаси от мед, които са му достатъчни за няколко дни. Роевите пчели обикновено се заселват в кошер, където са поставени само восъчни основи. Върху тях пчелите трябва най-напред да изградят килийки и едва след това да се раз­товарят от меда, който дотогава им е пречел. Ето за­що подхранването на естествния рой е необходимо да започне на 3-тия ден след заселването му. Целесъобраз­но е в кошера да се поставят и 1 —2 празни пити и пити със запечатан мед, където пчелите ще складират хра­нителни запаси и ще изградят килийки. В този случай подхранването може да започне на следващия ден след заселването на роя, тъй като голяма част от восъчните основи пчелите ще застроят с килийки и ще могат да разтоварват в тях цветен прашец и нектар. През това време майката вече ще снася яйца.

На какво разстояние излита роят и кога трябва да се улови?

След излизането от кошера всеки рой излита на късо разстояние, обикновено не се заселва на повече от 20 м от първоначалното си жилище. Ако първият рой се засе­ли на сенчесто място (обикновено на близко разположе­но дърво), той се задържа там до другия ден. В този случай пчеларят може да не бърза с улавянето му. Сбор­ните (големите) роеве с млади майки престояват не по­вече от половин час във форма на роеви гроздове, след което отлитат и затова пчеларят рискува да ги изпус­не. Ето защо веднага щом забележи втория (или следващия) сборен рой, той трябва да го напръска с вода и след образуването на по-плътно кълбо да го събере. Ако роят отлети от мястото, където се е бил захванал, ве­че е много трудно да се проследи, тъй като може да се отдалечи на голямо разстояние.

Как може да се установи от кой кошер е излетял рой?

При намиране на рой пчеларят често не знае от кой ко­шер е излетял. Това може лесно да се установи с помощта на пчели, обсипани с брашно. За целта от роя се взема малък брой пчели и те се поставят в кибритена кутий­ка, в която има брашно. След събирането на роя пчелите се пускат да излетят от кутийката. Отначало те летят към мястото, където е бил роят, но тъй като не го от­криват там, се насочват към кошера, от който са се рои­ли.

Как се постъпва при намиране на рой?

Рой, чийто произход е неизвестен на пчеларя, трябва да се унищожи, като се опуши със сяра, тъй като е възможно в него да има болестотворни причинители и при засел­ването му в кошера може да зарази съседните пчелни семейства.

Още за пчелите: