Всичко за пчеларството.
Нискотрудоемка технология за отглеждане на пчели.
Колкото повече са пчелите - толкова по-ефективна е работата на семейството
Д-р Пламен Христов, Институт по животновъдни науки
От възникването на разборното
пчеларство до днешни дни, в учебниците и в пчеларското производство се изучава и практикува т.н. индивидуално, експертно пчеларстване. При него работата с отделните пчелни семейства е конкретна и специфична, провеждат се множество прегледи, стеснявания, разширения, подхранвания и ред. др. Подобно е положението и в повечето европейски страни (Гърция, Сърбия, Франция, Германия , Русия и др).
Единични публикации относно промишлените технологи и техните елементи се откриват рядко в периодичните издания и някои учебници. Десетилетия по-късно обаче, подходът при пчеларстването остава непромен. Например към днешна дата 85% от кошерите в България са Дадан-Блатов модел и то от най-стария!
Днес, условията за това производство се променят - налице е световна тенденция към намаляване на броя на заетите с пчеларство и поради нарастване на средната възраст на пчеларите се налага преосмисляне и актуализиране и на класическите, и на промишлените методи.
А) Основните биологични предпоставки за реализиране на продуктивния потенциал на пчелните семейства са:
І. Разкриване на възможностите за управление на силата на семействата.
1. Значение на силата на семействата за тяхната продуктивност
Количеството на пчели в семействата се причислява към основните предпоставки за реализиране на биологичните възможности за медосбор. Един от първите опити, доказал това е проведен от Фарар (1927). Установената от него зависимост е изразена с числови стойности така:
От приведените данни се вижда, че според степента на увеличаване на числеността на семействата, донесеният мед нараства и като абсолютна стойност, и на единица пчели. Таранов (1952) за условията на Русия потвърждава тези резултати и дори установява още по-ясни разлики.
Тези данни дават прицелните стойности за силата на семействата, които трябва да се постигнат за главната паша. Счита се (Радоев 1998), че минималната сила на семействата, за да дадат стокова продукция от мед трябва да е поне 4,5 кг пчели. Семейства над 6 кг пчели се саморазпадат и дават относително по-ниска продуктивност.
Освен това силните семейства имат по-висока интензивност на нарасване. При тях първият етап на пролетното развитие - етапа на смяната на презимувалите пчели, протича без характерното заслабване на семействата. Вторият период, етапът на интензивно нарастване, е по-къс и семействата по-рано попадат в периода на натрупване на млади пчели. Благодарение на това, те могат да използват всяка ранна паша.
През периода на главна паша пчелите от силните семейства живеят с 15-17% по-дълго (Таранов, 1961), пренасят с около 20% повече нектар в медовото си стомахче, имат по-добре развита мускулатура и размер на крилата (по Бижев, 1985), по-дълго с 8% хоботче (по Радоев 1998).
През зимата те значително по-ефективно регулират микроклимата си и оползотворяват храната до два пъти по-ефективно- 1,9кг мед консумиран от една междина пчели при слаби семейства, спрямо 1 кг при силни (Бижев 1985). Подобни резултати дават Старобагатов (1931), Рябокин (1938), Нестероводский (1948), Левенец (1952) и др., а подмора е 3 пъти по-малък (Бижев, 1985).
Есков,(1992) установява, че семейства съставени от 12 000 пчели отделят средно 10,6 Вт/час, а тези с 30 000 пчели - 17,7 Вт/час. Преизчисляването на 10 000 пчели това съставлява 8,8 спрямо 5,9 Вт/час. Съдейки по топлоотделянето, намаляването на отделянето на енергия от една пчела, с увеличаване на тяхното количество в семейството на практика се прекратява, когато масата на пчелите достигне 3 кг. Автора счита, че тази маса на пчелното семейство е оптимална за поддържане на микроклимата през зимата.
От тези данни е видно, че само силни семейства могат да реализират максимално ефективно продуктивните си възможности.