Тифът и пулорозата по птиците са заразни болести при кокошките и сродните им птици, които протичат бързо (с явни признаци) или скрито (продължително заразоносителство). При възрастните птици се нарича тифус, а при пилетата - пулороза (бяла диария). Причинява се от Салмонела галинарум пулорум.
Епизоотологични особености
Птиците заразоносители снасят заразени яйца, от които се излюпват заразени пилета. Кокошките и пилетата разпространяват заразата още и с изпражненията си, от които се заразяват здравите кокошки и пилета.
При люпене на заразени яйца голяма част от зародишите умират още при люпенето. Излюпените пилета показват още през първите 1-2 дни признаци на заболяване, ако произхождат от заразени яйца. Тези болни пилета разсейват заразата с изпражненията си, от които се заразяват и пилетата, излюпени от здрави яйца, но то става по-късно - към 5-10 ден.
Заразата може да се пренесе и чрез заразени кутии за пилета, контейнери или превозни средства, сексатори (за определяна не пола) и чрез хората в люпилните или в помещенията за пилета. В помещенията се заразяват след 20-ия ден от излюпването, прекарват болестта много леко, преболедуват, но остават заразоносители до края на живота си и поддържат заразата като носачки.
Клинична картина
Пулороза по пилетата
Още с излюпването си пилетата, получени от заразени яйца, не показват добре изразена жизнеспособност, по-дребни са, а още на първия или втория ден са омърлушени, събират се около топлинния източник и слабо поемат храна. Пилетата стоят неподвижни и безучастни, а изпражненията им са белезникави и засъхват бързо около клоаката като твърда бяла запушалка. Отделянето на изпражненията спира, пилетата напълно престават да поемат храна, подуват се и умират.
Пуйчетата боледуват много тежко от пулороза и умират без особени признаци.
Тиф (тифус) по птиците
При ярките заболявания протича остро (бързо) с признаци на силна омърлушеност, настръхване на перата, отказване от храна и анемия (блед гребен и обеци). Смъртта настъпва за 5-6, а понякога и до 10 дни. Най-често възрастните птици боледуват хронично и почти скрито.
За откриване на заразоносителите приживе се използва серологично изследване (изследване на серум или цяла кръв), което има добра диагностична стойност.
По принцип е необходимо да се запомни, че при изясняване на окончателната диагноза при птиците за лабораторно изследване се изпращат трупове на птици, или живи птици с най-ясно изразени клинични признаци.
Профилактика и борба
Предпазването се организира чрез постоянен ветеринарен контрол при люпенето, като се използват яйца от сигурно здрави птици (ферми), а в люпилните строго се спазват предпазните мерки при люпенето. Строго се следи, за да се изключи възможността от внасяне на зараза чрез хора, превозни средства, домашни и диви птици, опаковки и фуражи.
При поява на болестта стопанството се обявява за заразено и се предназначава само за стокова продукция (забранява се изнасяне на птици и яйца за разплод). Болните пилета се унищожават, а здравите се поставят в незаразено помещение при добри условия за гледане и хранене. След, почистват се и се дезинфекцират помещенията и дворовете и след 3 месеца се внасят здрави пилета или птици.