Правилен избор на женски прасета за разплод се прави, когато те навършат 5 месечна възраст. Тогава след правилен оглед на женските прасета се виждат по-силно следните белези: ръст, растеж, развитие на цицките, постановка и здравина на крайниците, евентуални деформации на зурлата и др.
Фермерите трябва да избират женски прасета за разплод от майки, които са отгледали големи прасила - 11-12 отбити прасета. Отбитите прасета от тези майки, трябва да имат жива маса 18-20 кг на 2-месечна възраст и да са изравнени по този признак. Важно е майките да бъдат с добре развито виме, без слепи цицки, тъй като този признак се унаследява до известна степен.
Тялото на женските прасета, които ще избираме за разплод трябва да бъде дълго и дълбоко, с прав гръб и леко повдигната част около кръстеца, със здрави крайници с оформен бут с 7 двойни цицки.
Главата на женското прасе за разплод трябва да бъде сравнително лека, с правилна зурла и със здрави очи.
В България, фермерите използват за разплод най-често женски прасета, кито са кръстоски между Голяма бяла свиня, Българска бяла свиня и Дунавска свиня с нерези от породите Ландрас и Дюрок. Много добри 1дават хибридните женски прасета, които имат по-висок прираст, добра плодовитост и по-добре оползотворяват фуражите.
Коремът на женското прасе за разплод трябва да бъде леко прибран до равен и дълъг. Това е важно за да може да се разположат на цицките достатъчно разстояние. Цицките трябва да бъдат 7 двойки и да са нормално изпъкнали и равни на височина.
Дължината и постановката на опашката също подсказва за определени качества. Дългата и спусната опашка показва примитивност на породата.
Дължината на тялото на женското прасе за разплод зависи от породата или от вида на кръстоската. Трябва да се знае, че във всяка порода или кръстоска има различие в дължината на тялото и че има голяма зависимост в унаследяването на ръста на самото прасе от неговите родители. От дължината на прасето зависи дължината на котлета - най-предпочитаното месо от свинята.
За сведение дължината на гърба зависи от броя на ребрата, които не трябва да бъдат по-малко от 15. Интересното е, че при шведския ландрас ребрата са с 2 двойки повече.