Срокът за отбиване на прасетата зависи от много фактори. Трябва да се вземат под внимание живата маса и способността на прасетата да приемат друга храна освен майчиното мляко, защото възрастта, взета самостоятелно, не е най-добрият критерий за определяне на срока на отбиване. Когато прасетата се отбиват при определена възраст с по-ниска жива маса от характерната за породата, трябва да се полагат по-големи грижи за тяхното успешно отглеждане. Колкото по-рано прасетата привикнат към друга храна, толкова по-голяма възможност се открива за скъсяване срока на отбиване.
Върху рано отбитите прасета действат редица неблагоприятни фактори - лишаване от майчиното мляко, нарушаване целостта на прасилото, промяна на средата за отглеждане и др. Ранното отбиване е известна намеса във физиологичните процеси в организма. Успехът му е свързан и със създаването на подходящ микроклимат, т.е. трябва да се постигне хармония между организъм и среда.
Тъй като условията за отглеждане набрано отбити прасета не са еднакви, прилагат се най-различни срокове на отбиване.
Оптималният срок за отбиване е 5-6-седмична възраст. Преди това ензимната система не е достатъчно активна и в кръвта на прасетата има малко антитела. На 5-6-седмична възраст храносмилателната система е вече достатъчно развита. Същевременно матката на майката е възстановена и може да започне ново заплождане, а прасетата са излезли от критичната възраст и нямат нужда от специфичната защита на майчиното мляко.
Изследванията показват, а и в практиката се потвърждава, че при подходящи условия може още повече да се съкрати бозайният период. В промишленото свиневъдство обикновено се прилага отбиване на 28-30-дневна възраст. През този период изискванията към храненето са по-малки, отколкото при по-ранното отбиване.
Отбиването на 7-14 дневна е слабо разпространено поради затрудненията с осигуряването на подходящи фуражи и с навременното заплождане и плодовитостта на майките. Отбиването преди 3-седмична възраст е свързано с големи разходи на млечни фуражи (сухо обезмаслено мляко, суха суроватка и др.).
Отбиването на 2-4-дневна възраст е още по-слабо разпространено, защото плодовитостта на майките при следващото прасило е по-ниска и има големи изисквания при отглеждането на прасетата.