Чрез храненето може да се влияе върху кланичните показатели на трупа и качеството на месото и тлъстините при угояваните прасета, като дажбата се балансира по съдържание на хранителни вещества и енергия.
Влиянието на фуражите върху качеството на месото и тлъстините се определя преди всичко от тяхното съдържание на мазнини, вода, въглехидрати, протеин, аминокиселини и някои багрилни вещества.
Равнището на енергията в дажбата влияе върху кланичните показатели. При пренасищане на дажбата с енергия чрез добавката от мазнини се изменя съотношението между месото и мазнините в трупа в полза на мазнините. Това е особено характерно за втората половина на угояването на прасетата. При силно ограничаване на дажбата, свързано с намаляване на интензивността на растежа, трупът има по-тънка сланина, която е с мека консистенция.
Равнището на протеина в дажбата изменя съдържанието на месо и мазнини в трупа, като различните генотипове реагират различно. Ако протеинът е в недостатъчно количество, натрупват се излишни мазнини. При по-високо съдържание на протеин се получава по-твърда сланина. Недостатъчното осигуряване на потребностите от лизин води до нарушаване на синтеза на белтък, до депресия при образуването на месо и до промяна на качеството на трупа в отрицателна насока - повишава се дебелината на гръбната сланина, неблагоприятно се изменя съотношението между ценните и малоценните части на трупа, отлага се повече мазнина във всички части.
Както беше отбелязано, в мазнините на растителните фуражи преобладават ненаситените мастни киселини, които в животинските мазнини се срешат в по-малко количество. В свинската мазнина се съдържат главно стеариновата, палмитиновата и олеиновата киселина. Ненаситените мастни киселини при стайна температура са течни и се втвърдяват при много ниска температура -8, -25°С. Колкото повече растителни мазнини участвуват в образуването на телесните мазнини на угояваните прасета, толкова по-мека е тяхната консистенция. Когато се образува предимно от въглехидратите на фуражите, животинската мазнина е с по-плътна консистенция. Тези свойства на растителните мазнини влияят не само върху качеството на сланината, но и върху качеството на месото.
Върху качеството на месото и сланината влияят отрицателно (ако са в по-голямо количество) следните фуражи с високо съдържание на мазнини или вода: рибено брашно и масло, силаж от рибни отпадъци, различни кюспета (богати с мазнини), царевица, овес, трици, соя, пивоварна и спиртоварна каша и др. Фуражите, богати с мазнини, придават мека консистенция на месото и сланината, а воднистите правят месото по-воднисто, по-нетрайно и влошават вкуса му. Рибните фуражи придават рибен аромат и вкус на месото. Жълтата царевица, памуковият шрот и др. може да придадат жълт оттенък на сланината, която изглежда престояла.
Благоприятно влияние върху качеството на месото и сланината оказват ечемикът, ръжта, цвеклото, морковите, картофите, зелените фуражи, сенното брашно, обезмасленото мляко, суроватката, грахът, соевият шрот, фуражните дрожди и др. За да се премахне отрицателното влияние на някои фуражи върху качеството на месото, те се смесват с други, които влияят положително. Освен това фуражите с отрицателно влияние се включват в дажбата в умерени количества през втората половина на угояването или напълно се изключват един месец преди клането.
Навлажняването на смеската с вода в съотношение 1:1,1:2 и 1:3 не влияе съществено върху кланичните показатели при угояване на прасета до 100 кг маса.
Освен хранителните съществуват още много други фактори, които влияят върху кланичните показатели и качеството на месото - порода, пол, жива маса при клането, стресови състояния, предкланичен режим, технологична обработка на трупа и др. Отложената мазнина в тялото до 40-50 кг маса има по-мека консистенция, отколкото при по-голяма маса. Мъжките кастрирани прасета имат по-твърда сланина от женските. Ако температурата в помещението е над 16-22°С, намалява отлагането на подкожна мазнина. Под влияние на високата температура се повишава съдържанието на вода в мускулната тъкан и т.н.