Подрастващите прасета са особено чувствителни към неблагоприятните условия на средата. Те имат несъвършена система на терморегулация, поради което температурата на околната среда трябва да бъде висока - 22-24°С. Това налага да се отопляват помещенията или боксовете, в които се отглеждат. Много е важно подът да бъде топлоизолиран и оградните стени да са плътни, за да не се образуват течения.
Малките прасета са много чувствителни към влагата, затова трябва в боксовете да не се разлива вода и площта им да се разпредели така, че да се обособи калище.
Установено е, че оптималната група е 6-8 подрастващи прасета в бокс. При сформиране на групите прасетата се разделят по жива маса и пол. Ако прасетата от дадено прасило са изравнени, правилно е цялото прасило да се постави в един бокс или поне основната част от животните да останат заедно. Така ще се предотвратят борбите за изграждане на йерархичен ред в групите. Пак с тази цел е по-добре прасетата да се преместват надвечер, като през деня са гладували.
Желателно е прасетата да се поят от биберонни поилки.
Работникът проверява всяка сутрин здравословното състояние на прасетата. Прасета, които при появата му продължават да лежат, са неразположени.
Когато прасетата са неспокойни, зацапват бокса или разпиляват фуража от автохранилките, сигурно е, че в групата има опашкар”, или прасе със запазен рефлекс за бозаене. Тези прасета трябва да се извадят от групата и да се изолират.
Подрастващите прасета трябва да се изкарат от помещенията, когато достигнат 30-32 кг. Установено е, че когато прасетата надвишат тази маса и площта на отглеждане стане малка, спират да растат, защото не поемат достатъчно храна.
Тъй като отглеждането на подрастващите прасета е една от трудните дейности в производството на свинско месо, заслужават внимание някои от технологичните решения в системите на отглеждане. Главният проблем тук е създаването на подходящи условия и поради стремежа той да се реши поне задоволително съществува голямо разнообразие от технологични и технически решения. Има две основни системи на отглеждане. Първата - еднофазовата, предполага прасетата да се отглеждат до 20-21 кг в боксовете за опрасване. Така се избягва стресът от преместването на прасетата.
Другата система е двуфазовата, при която прасетата се изваждат от боксовете за опрасване и се отглеждат в специализирани помещения. Основните технологични решения на тази система са следните:
отглеждане на прасетата в самостоятелни помещения в боксове със скаров или полускаров под; помещения, обзаведени с клетки или клетъчни батерии с канали или водни възглавници; леки постройки, тип веранда.Има и много други модификации.