Първото условие за добра продуктивност на свинете е тяхното здраве. Всяка сутрин и вечер трябва да се прави основен преглед на свинете и незабавно да реагират на всяка промяна в поведението им.
Първи признак за здравето на свинете е апетитът им. При заболелите свине апетитът е намален или въобще отказват приемането на храната. Когато стават, те се протягат продължително, опашката им се отпуска.
Характерни белези за заболяване на свинете са още хлътване на хълбоците, отпадналост, хлътнали и гуреливи очи, учестено дишане, кашлица, повръщане, увеличена жажда. При температура, рилото е сухо. Понякога изпражненията се разреждат до поява на диарии.
Когато свинефермата е добре защитена (стабилна ограда; наличие на дезинфекционна площадка; не се допуска посещение на други свиневъди или вкарване на животни от други ферми без карантина; обслужващият персонал извършва задължителната дезинфекция на работното облекло и инвентара, с който работи; извършват се своевременно всички ваксинации против заразните заболявания), грижите за поддържане на здраво стадо се свеждат до отстраняване на причинителите на болести и до подобряване на условията на отглеждане на свинете, за да не се допуска разпространение на недоимъчни заболявания.
Най-често срещани заболявания, причинени от условията на отглеждане на свинете, са простудните и стомашно-чревните. Те се дължат на неспазване на температурно-влажностния режим в сградите, на лоша хигиена в сградата и на храненето, на липса на дезинфекция.
Ако се отстранят причините за тези заболявания, намесата на ветеринарния специалист ще бъде незначителна.
Други заболявания, дължащи се на условията на отглеждане на свинете, са паразитните заболявания - краста, въшки, глисти.
Крастата се причинява от много малък кърлеж, който живее и се размножава в повърхностния слой на кожата. Кърлежите се размножават извънредно бързо - за 80-100 дни една женска може да създаде популация от 1 милион нови кърлежчета. Крастата обхваща първо слабините, корема и ушите на свинята. Ако не се вземат своевременно мерки, крастата обхваща цялото тяло, при което кожата може да се набръчка и дори да се напука.
Свинете са неспокойни и непрекъснато се чешат. Крастата се предава чрез контакт със заболели животни, а лошите зоохигиенни условия способстват за това. Основната борба се състои в поддържане на висока хигиена и на профилактика.
Свинската въшка е доста голяма и се вижда добре с невъоръжено око. Тя се храни, като смуче кръв от свинете. За едно денонощие една въшка изсмуква 2 мг кръв, като едновременно с това вкарва токсични вещества в организма на свинята. Въшките се предават по контактен път и за тяхната поява причина е подценената профилактика.
Нападнатите от въшки свине са неспокойни и непрекъснато се чешат. Обезпаразитяването се провежда чрез пръскане на всички свине или чрез инжектиране по лекарско предписание.
Глистите заразяват свинете, погълнали яйцата им, намиращи се в почвата. Те паразитират най-често в тънките черва. Предизвикват смущения в храносмилането, като отделят вредни вещества, които освен храносмилателната система засягат и нервната система. Глистите поемат част от храната на свинете и по този начин ги лишават от пълноценно хранене. Опаразитените свине изостават в развитието.
Профилактиката се провежда два пъти годишно чрез третиране на свинете.