Ангорската порода зайци се развъжда доста отдавна. Във връзка с произходът на ангорската порода зайци в литературата съществуват различни мнения. Едни автори твърдят, че е създадена в Ангора, откъдето е получила и названието си, а други, че е наречена ангорска, понеже вълната й прилича на вълната на ангорските кози.

През 1723 г. европейски моряци, които били в турски пристанища, забелязали, че богатите жени носят изключително красиви тънки шалове с копринен блясък, приготвени от заешка вълна. Те закупили зайци и ги пренесли във Франция. По-късно зайците били пренесени в Англия и Германия, след което бързо се разпространили във всички европейски страни и по целия свят.

За усъвършенстване на ангорската порода зайци са допринесли много френските, английските и немските зайцевъди.

Създадени са два типа ангорски зайци: френски и английски.

Френски ангорски зайци

Френските ангорски зайци имат средно живо тегло 4 кг с колебание от 3,6-5 кг. Ушите са прави, къси, с широко поставени краища, на които има кичурчета от дълги и гъсти косми. Външната страна на ушите е покрита, с дълъг блестящ пух, а от вътрешната страна се вижда розовата кожа. Главата на мъжките ангорски зайци е доста мощна и закръглена, а при женските е по-нежна и също по-закръглена. Челото и бузите имат гъста обраслост, като космите по тях са по-дълги, отколкото по останалата част на тялото. Обраслостта на цялото тяло е голяма. Вълната е еднородна, мека на пипане и има копринен блясък. Пухът на френските ангорски зайци расте много бързо, има голяма гъстота и не се степва, тъй като тънкостта на косъма не е така голяма.

Английските ангорски зайци

Английските ангорски зайци имат средно живо тегло 2,7 кг за мъжките и 3,2 до 3,6 кг за женските. Те имат късо тяло и малки силно обрасли уши. Това придава интересна форма на тялото - на топка. Английските ангорски зайци растат бавно и към 50-60-дневна възраст достигат 1,1 кг. Характерно за тях е пищното окосмяване на цялото тяло, като главата и краката до ноктите са покрити с гъст пух. Селекцията при тях се е водила дълго време по голямата тънкост и блясък на косъма и по най-малкото количество на осилести влакна. В резултат на това са се получили добре окосмени с извънредно тънка вълна много дребни животни, които губят стопанско значение. Те се отглеждат от любители зайцевъди като изложбени животни.

Характерно за породата на ангорските зайци е преди всичко изключително интересната космена покривка. На дължина вълната на ангорските зайци израства до 8-10 см, а ако се остави по-продължително време, може да достигне до 20-25 см с рекордно израстване до 32 см. Обикновено вълната се снема от животните, когато дължината й достигне 5-6 см. При такава дължина тя е годна както за ръчна, така и за фабрична обработка.

Вълната при ангорските зайци е нееднородна и се състои от осилести, пухови и преходни влакна.

Ангорските зайци имат сравнително късо, по добре замускулено тяло. Главата е средно голяма с правостоящи неголеми уши. Шията обикновено е къса и добре замускулена. Гърбът и пояснилата са широки и равни. Краката са средно дълги, правилно поставени и добре замускулени, но поради голямата обраслост изглеждат къси. Живото тегло е средно 3,5 кг. Дължината па тялото е 43-50 см, а обхватът на гърдите - 35-37 см.

Най-добре е преценката на животното да се прави няколко дни след снемането на вълната, тъй като голямата окосменост скрива някои екстериорни недостатъци.

При правилно хранене и гледане на ангорските зайци първият пух се снема на 2-2,5-месечна възраст. От първото снемане се получава 11-15 гр. вълна, която се състои изключително от пухови влакна. При второто снемане, което се извършва още след 2-2,5 месеца, се получава два пъти повече пух. След 6-месечната си възраст ангорските зайци започват да дават вълна, както възрастните животни. Количеството на получената вълна зависи от много фактори, като хранене, гледане, ниво на племенна работа, пол, физиологично състояние и др.

Средното количество вълна, което се получава при наши условия от един ангорски заек за година, е 170-320 гр.

У нас ангорски зайци се развъждат доста отдавна главно от любители зайцевъди в чисто състояние. Вълнодайността им обаче е сравнително ниска.