50 вида лъжат с цвят, шапка и пънче. Ядливите гъби в България са около 200 вида, но от тях се берат окол 40. Много от гъбите имат свои отровни двойници. Те са около 50 вида.

Най-опасна за новобранците, тръгнали да берат гъби, е зелената мухоморка. Тя прилича на полската и ливадната печурка и расте през юли и август. Отровата й обаче става по-силна, когато времето е горещо и влажно. Затова токсиколозите очакват бум на отравянията през август. Зелената мухоморка се познава и по миризмата – тя придобива тази на сурови картофи. Последната и най-сигурна проверка дали не сте сбъркали зелената мухоморка с печурка е да оставите гъбите да престоят 24 часа. Ако през това време гъбата остане бяла под шапката си, то със сигурност е отровният двойник. Печурките потъмняват. Лечението на отровен от гъби е трудно и скъпо. На такива пациенти често се прелива над 3 л кръв на ден.

Защото в повечето случаи те постъпват в болница, когато отровата е съсипала черния дроб. За съжаление за много от пациентите изходът е летален. Бялата муховорка пък е двойник на ливадната сърнела. Разликата между тях е само в бялата торбичка, от която излиза гъбата. Мухоморката я има, а сърнелата – не. Иначе и двете си имат пръстенче на пънчето и бели люспички на шапчицата.

Гъбата булка расте от юни до август, но има смъртоносен двойник- червената мухоморка. Отровната гъба е с по-тънко пънче и по-широки ресни на шапката. Една от най-вкусните гъби е манатарката. Кафявата манатарка расте в началото на юни и стига до 700 грама. Тя може да бъде объркана с дяволската гъба, която е отровна. Двойницата обаче посинява, когато се разчупи. Ако хапнете от нея, рискувате да ви налегне силно разстройство. Новоизлюпените гъбари трябва да знаят, че гъби се берат само с остро неръждаемо ножче. С него се отрязва пънчето над земята, без да се поврежда мицелът.

В никакъв случай не докосвайте с ножа отровна гъба, защото дори да я познаете и хвърлите, отровата остава по ножа. И когато отрежете следващата гъба, дори тя да е яд- лива, може да се отровите, казват старите гъбари. След като се откъснат гъбите, те могат да се почистят с парцалче или четка, но в никакъв случай не трябва да се мият с вода. Най-подходящото време за бране е сутрин след вдигане на росата.

Симптоми на отравяне се получават и от ядливи гъби, но стари. Гъбите не трябва да престояват в хладилника повече от един ден. Тъй като основната им съставка е белтък, те се развалят бързо. Най-безопасно за новобранците е да берат дървесни гъби, пър- хутки и трюфели. Те са много вкусни и лесно се разпознават, защото нямат отровни двойници.

Гигантската пърхутка расте от юли до септември. Тя се яде панирана, а често достига и 8-10 кг. Трюфелите, които са на особена почит от французите, са едни от най-вкусните гъби. Те обаче рядко се срещат у нас. Трюфелите се изравят от земята и са единствените гъби, които могат да се ядат сурови. Три пък са видовете дървесни гъби, които са най- разпространени у нас. Това са кладницата, пъстървата и сярната гъба.

Кладницата наподобява огромен кичур от асиметрични шапки с къси и дебели пънчета. Тя е сиво-кафява, а месото на шапките е бяло. Можете да разпознаете кладницата и по това, че расте най-често върху широколистни дървета: орех, бреза, върба, топола и др. Подходящи за консумация обаче са само младите гъби, защото месото на старите е жилаво.

Гъбата пъстърва е наречена на рибата заради еднаквото им оцветяване. Шапката на тази полукръгла гъба е на петна, а пънчето е късо и кафяво. Тази гъба също расте само по широколистни дървета.

Най-атрактивна форма пък има сярната гъба. Нейните шапки са с неправилна овална форма и няма пънче. Затова те са закрепени върху стъблата на дърветата. Сярната гъба е оцветена в три нюанса - бледорозово, жълто-розово и сярножълто.

Месото на младите гъби е сочно и слабо кисело, но след кулинарна обработка добива вкус на пилешко месо.

Сярната гъба се развива върху стъбла на широколистни горски или овощни дървета.

Ако все пак сте сигурни в познанията си за гъбите и сте набрали повече, можете да ги консервирате. Това става най-лесно, като ги бланширате за 4-5 мин във вряща марината. Като по- изстинат, ги натъпчете в буркани. Стерилизирайте ги 2 часа. Ако сте решили да ги запазите във фризер, можете да ги сложите и сурови. Гъбите трябва да са почистени добре, нарязани и опаковани. Ако искате да съхраните цели сърнели за паниране, подберете не много големи гъби и ги сложете една в друга. Пъхнете ги в плик или специална кутия за фризер така, че да не се смачкат. Когато решите да ги готвите, не ги чакайте да се размразят съвсем, а ги пригответе още докато са леко вкочанени.

СЪВЕТИ

✓ Когато отивате за гъби в гората, задължително обуйте по-високи обувки и се пазете от змии. ✓ Не навлизайте в обрасли шубраци, преди добре да сте огледали терена. ✓ Берете само гъбите, които познавате. Иначе има опасност да се озовете в „Пирогов". ✓ Ако се натъкнете на змия, не я закачайте. Отдръпнете се и тя ще се скрие в тревата. ✓ Не водете деца със себе си. ✓ Не берете гъби по сметища и други места с разпилени отрови. ✓ Варете гъбите най-малко 30-40 минути, защото недобре сварени дори ядливите причиняват стомашно разстройство.

СИМПТОМИ

Първите симптоми на отравянето с гъби се проявяват доста късно- около 12-48 часа след консумацията. Обикновено човек получава диария, болки в мускулите и повръщане. Нерядко се получават и нарушения в зрението и халюцинации. Докато се появат симптомите обаче, пораженията върху човешкия организъм са фатални. Най-много от отровата се увреждат черният дроб и бъбреците, коментира д-р Евгения Станкова, токсиколог от „Пирогов". Ако усетите неразположение, след като сте яли гъби, веднага изпийте около два литра вода. Така ще предизвикате повръщане. След това веднага потърсете лекарска помощ. До началото на юли в токсикологията в "Пирогов" са приети над 50 отровени от гъби. Според лекарите броят на пациентите е доста повече в сравнение с предишните 2 години. Токсиколозите очакват бум на отравянията през август, когато расте най-отровната гъба в България - зелената мухоморка.