Ако има сектор, в който промените в климата дават пряко отражение, то това е селското стопанство както по света, така и у нас.

Експерти прогнозират, че покачване средните температури с 3 градуса ще превърне Южна България в полупустиня и там ще може да се отглеждат памук, маслини и други субтропични култури. В Северна България подобна промяна би била добре дошла, но ще има все по-голяма нужда от напояване.

Преди дни земеделският министър Десислава Танева коментира, че промените в климата и въздействията върху околната среда са “предизвикателствата на нашето време”.

За справянето с тях конкретна стъпка е в рамките на директните плащания да има доброволни екосхеми. По тях земеделските стопани ще

могат да получават пари за поети задължения в областта на околната среда и климата.

Детайлите ще бъдат разписани в Стратегическия план на страната, който ще се одобри от Европейската комисия преди старта на новия програмен период, обясниха от земеделското министерство.

За фермерите ще се прилагат стандарти за добро земеделско и екологично състояние на земите. В новата Обща селскостопанска политика (ОСП) се очаква борбата срещу измененията в климата да играе централна роля, коментира евродепутатът Иво Христов. Акценти са по-малка зависимост от изкуствени торове, повече биологично разнообразие, чиста вода, почви и въздух. Близо 40% от общия бюджет на ОСП се очаква да бъдат свързани с действия в областта на климата и промените в него. “Една от основните насоки на новата ЕК са пакет от мерки, които трябва да зададат условия за опазване на околната среда и да направят Европа първия климатично-неутрален континент, който не допринася към глобалното затопляне”, коментира Христов.

Климатичните изменения са свързани не само с повишаване на температурите, но също с по-сурови зими, по-чести бури, наводнения и още редица екстремни явления, коментира климатологът доц. Любов Трифонова от Националния институт по метеорология и хидрология.

Тя отбелязва, че от началото на 80-те години на ХХ век се наблюдава тенденция към затопляне, а средната годишна температура на въздуха за непланинската част на България е нараснала с около 0,9 градуса спрямо периода 1961-1990 г. Температурните аномалии за почти всички години от 2007 г. досега са над 1 градус. От средата на 90-те години зачестяват бедствията заради мощни бури. Особено през 2014 г. интензивните дъждове, гръмотевичните бури и силните градушки причиниха сериозни щети в много райони на страната. Това е и най-валежната година след 1988-а, със средногодишна сума на валежа 1013 литра на квадратен метър, припомня експертката.

Горещите вълни също нарастват значително от края на 80-те години, а в Югозападна България се наблюдават почти ежегодно. Черно море леко забавя процеса на затопляне в Източна България. Трябва да се отбележи, че тежестта на горещата вълна в климатологичен аспект се определя не само от достигнатата максимална температура, а и от продължителното - не по-малко от 6 дни - задържане на температурите над определена стойност. През 2000 г. екстремно горещото време беше около 15 дни средно за страната, през 2007 г. - 21 дни, през 2017 г. - 18 дни. От началото на века не липсват и студени екстремуми, свързани с по-продължителни застудявания, достигане на много ниски температури и обилни снеговалежи, но като цяло зимите са по-меки.

Сегашната средна глобална температура е с 0,85 градуса по-висока, отколкото е била през XIX век. Всяко от последните три десетилетия е било по-топло от предишното. Последните данни показват, че юли 2019 година е може би най-горещият месец в историята, откакто се правят метеорологични наблюдения. Учени вече са симулирали измененията на регионалния климат за периодите 2021-2050 и 2071-2100 г. През 2050 г. се очаква средната температура да нарасне с 1,5-2 градуса. При песимистичен сценарий до 2100 г. повишаването може да надхвърли 4 градуса. Прогнозира се намаляване на валежите с около 5-10% до 2050 г. и 15-20% до 2100 г. При песимистичния сценарий ще има с до 50% по-малко дъжд. Не се очаква съществена промяна на валежите през студеното полугодие, но през летните месеци ще има суша.

Научно изследване, публикувано наскоро в списание “Нейчър”, определя скоростта и мащабите на сегашното глобално затопляне като надминаващи всякакви подобни събития през последните 2000 години. Бързото покачване на температурите е засегнало 98% от планетата.

Според Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) се очаква търсенето на храни в световен мащаб да се увеличи със 70% до 2050 г., а населението на Земята да стигне над 10 млрд. души. Световното производство на храни ще трябва да се увеличи при намаляващите природни ресурси, площи и работна ръка.

Тоест светът ще трябва да произвежда повече храна, като използва по-малко вода, земя, енергия, торове и пестициди, се посочва в “Стратегия за устойчиво развитие на земеделието в България за новия програмен период 2021-2027”, изготвена от националната инициатива “Единение” и известния генетик акад. Атанас Атанасов.

Според експертите климатичните промени ще предизвикат конфликт между храни и биоенергия, ще свият биоразнообразието, ще намалят плодородието на почвата, водните ресурси ще бъдат по-малко. И ще има нова криза - прехвърляне на болести от животните към човека и обратно.

Ще е необходимо и радикална промяна в растениевъдството, защото продуктивността при растенията след 1990 г. нараства с 1 до 2% годишно вместо с 3 до 6%, както е било в периода 1960- 1990 година.

Ако до 2050 г. не се редуцират емисиите на вредни газове в атмосферата с 80%, се очаква срив на планетата. Смята се, че земеделието в световен мащаб допринася с около 24% за влошаването на климата. А за преминаване към биологичното земеделие ще са нужни от 65 до 200% повече земи. България обаче е в благоприятна позиция, тъй като има пустеещи ниви. Но в същото време у нас се губели ежегодно по 100 млн. тона плодородна почва.

В резултат на човешката дейност в близките няколко десетилетия се очаква да изчезнат повече от 1 милион растителни и животински видове. Това само за Европа ще носи икономически загуби от 50 млрд. евро. Според Световната банка през последните десет години индексът на глобалните цени на храните от 2000 до 2012 г. се е повишил със 104,5%, което представлява средногодишно увеличение с 6,5%.

Според Организацията по прехрана и земеделие световната икономика е заплашена от ценови шок при хранителните продукти. В резултат на климатичните промени се очаква цените на пшеницата през 2050 година да се увеличат с 90%, а тези на царевицата и на ориза - съответно с 35 и 12%.

През 2050 г. агроиндустрията ще има и важна рола не само за изхранването на човечеството, но и за осигуряването на 25% от биогоривата, на 60% от продуктите за фитофармация за профилактика и лечение, за текстилна промишленост, нови материали като биопластмаси и други.

В стратегията се посочва, че България е облагодетелствана, защото нейните природни дадености като почва, климат, водни източници и биоразнообразие в съчетание с гори и море са едни от най-благоприятните за развитието на модерно селско стопанство и хранително-вкусова, фитофармацевтична, козметична, текстилна промишленост и други.

Много експерти вече отхвърлят твърдението, че в земеделието най-лошо влияние има животновъдството. Например говедата на пасищното хранене се нуждаят от 0,6 г протеин, за да произведат 1 кг протеин в мляко или месо. Така може да се окаже, че добитъкът допринася пряко за глобалната продоволствена сигурност.

А производството на плодове и зеленчуци изисква голямо количество вода, торове и площи.

Веганското земеделие изглежда все по-невъзможно и би било по-скоро експлоатация на природните ресурси, тъй като ще прекъсне хранителния цикъл на почвата.

А ако няма тор от животновъдството, ще трябва да се използва минерален тор, което би довело до нови предизвикателства. Ето защо вероятно още дълго ще се спори дали животновъдството, или растенията са по-големият враг на природата.

Ние вече виждаме отражението на климатичните промени на полето, коментира Филип Ромбаут - изпълнителен директор на “Агрополихим”. Той има ферма в България от 15 години, преди 6 се отказва от отглеждането на царевица заради липсата на напоителни системи.

Обяснява, че във фермата му са правени много проучвания какви култури може да се отглеждат. Важно било и да има отговор на въпроса кой ще купува продукцията. Заимствайки от опита на десетки държави, във фермата му насочват вниманието си към индустриалния коноп. Вземат пример от Австралия, където заради горещините земеделието е изключително затруднено.

Индустриалният коноп има много предимства, тъй като е сухоустойчива култура, няма нужда от напояване и може да се включи в сеитбооборота. Не е необходимо и да се използват пестициди и хербициди.

“Корените са много дълбоки, конопът расте много бързо. Така може да се помогне за разчистването на полетата от плевели.

Това е важно да се знае особено в рамките на дискусията за глифозата, която все още се използва във Франция например”, казва Ромбаут. Според него от изключително значение е хората да разберат, че има огромна разлика между индустриалния коноп и марихуаната.

Законът в България обаче е твърде рестриктивен и спира инвеститорите, които искат да се занимават с индустриален коноп. Макар и да има възможност да се отглежда културата, то тя не може да се обработва в България.

За разлика от всички наши съседни държави - Гърция, Македония, Румъния, където може да се обработва този коноп. Вече има и пример за българска компания, която се оттеглила от страната и отворила преработвателно предприятие в Румъния. Индустриалният коноп може да се използва за направа на различни тъкани, влагани в каросериите на коли, строителни материали като тухли и т.н. Тези сектори при производството си традиционно са от големите замърсители на околната среда. Би могъл да послужи и в дискусията за пластмасата, тъй като може да се вложи и в биоразградими материали.

Един хектар може да абсорбира три пъти повече въглероден двуокис, отколкото дърветата. Освен това в рамките на 100 дни индустриалният коноп расте до 4 метра.

“Защо е позволено в България да се внася безпроблемно конопено масло, а да не може да се работи с индустриален коноп”, пита Ромбаут.

Маслини и памук подходящи, ако се затопли у нас

АНЕЛИЯ ПЕРЧЕВА

Зеленчуците окапват без вода и при високи температури

В последните 30 г. температурите у нас през лятото и в есенните месеци - септември и октомври, са се увеличили средно с 1-1,5 градуса. Промяната в климата се отразява на вегетационния период на основните селскостопански култури - житни, технически, овощни и зеленчукови. Тенденцията е за по-ранно развитие напролет заради топлото време през февруари и март. Това показват наблюденията на Аграрния университет в Пловдив, направени в учебно-експерименталната база на вуза, където са засети различни сортове. Има и метеорологична станция на НИМХ.

“Друг ключов фактор за културите са валежите. Свидетели сме на продължителни летни и есенни засушавания от 1989-а насам. През т.г. в района на Пловдив имаше засушаване през август, септември и голяма част от октомври, което застраши есенната сеитба. По тази причина последните валежи бяха от изключителна важност”, обяснява шефът на катедра “Ботаника и агрометеорология” доц. Дафинка Иванова.

Според нея 40 милилитра на кв. метър дъжд са необходими след засяване на зимните посеви. Без необходимото количество влага те не могат да поникнат. Затова трябва да се търсят сортове, устойчиви на безводие. В момента на опитните полета на пловдивския институт “Марица" се изпитват житни култури, които имат по-дълъг вегетационен период и издържат на липса на валежи.

Измененията в климата налагат да се търсят и нови сортове плодни дръвчета.

“При овошките са рискови повратните студове през януари и февруари - примерно 10 дни да е с температури 5-10 градуса, а след това да паднат до минус 10. Опасни са и пролетните слани. Такава имаше на 31 март тази година. Тя нанесе огромни щети на плодните завръзи. В отделни райони на страната нямаше кайсии, праскови и ябълки. Затова е необходимо да се създават сортове, устойчиви в периода на цъфтеж”, смята доц. Иванова.

Пред предизвикателство заради тенденцията за повишаване на градусите са и зеленчуците.

“Те са много чувствителни на високите температури през лятото и на липсата на валежи. При такива условия може да се получи т.нар. абортиране - окапване на зеленчуците, преди да узреят”, посочват агрономи от Пловдив. Според тях заради затоплянето на времето разсадът от оранжериите вече ще трябва да се сее на полето по-рано.

“Няма как да има устойчиви на сушата зеленчукови култури. Може да се създават сортове, които по-малко се поливат. В момента изпитваме такива, но още е рано за резултати”, заяви проф. Николай Панайотов от Аграрния университет. По думите му трудността е, че климатът е много динамичен. Зеленчуците са над 120 вида и необходимите условия за отглеждането им са различни.

Прогнозите на международната метеорологична организация за Югоизточна Европа са за увеличаване на екстремните явления като продължителни засушавания, проливни дъждове и неочаквани поврати на времето в следващите 50 г. Очакват ни меки и сухи зими, следвани от нетипични понижавания на температурите и обилни снеговалежи. Тенденцията на постепенно вдигане на температурите през зимните месеци ще се запази. Пролетта, лятото и есента ще са по-дълги, с по-високи средни стойности на градусите.

“Ще можем да отглеждаме в България субтропични култури, примерно някои сортове маслини, нар, по-топлолюбиви овошки, но за банани няма да има условия. Все още сме далеч от африканската жега”, уточняват от Аграрния университет.

На 3 декември вузът ще е домакин на национална конференция, посветена на промените в климата.

“Изправени сме пред предизвикателствата на времето и изискванията на потребителите, за които трябва да сме подготвени”, заяви министърът на земеделието Десислава Танева на 9-ия аграрен семинар в Пловдив.

България и още 7 държави разработват домати, които да издържат на суша и жега

РАДКО ПАУНОВ

Учени от пловдивския институт по зеленчукови култури “Марица” работят по селекцията и търсят геноизточници за домати, устойчиви на екстремно високи температури и суша. Проблемът с изменението на климата е сериозен и това е принудило специалисти от Франция, Германия, Англия, Испания, Тайван, Аржентина и България да търсят варианти за нови сортове. “С тези държави сме партньори в проекта “Том Джем”, който трябва да проектира нови сортове домати за подобряване на добива и качеството в условията на климатичните промени”, обясни пред “24 часа” доц. Даниела Ганева, директор на институт “Марица”.

Нейни са изобретените сортове домати “Розово сърце”, “Розов блян”, “Розова магия”, които станаха хит в последните години. Те обаче изискват поливане, за да дадат хубава реколта. Затова Ганева и колегите ѝ упорито работят по създаване на хибрид, който да е толерантен на засушаване и екстремна жега.

“От известно време работим в тази насока. Създаваме изкуствено стресови условия, за да видим как реагира на тях културата. Те включват редуцирано поливане. Все още сме на етап изследвания. Проучваме селекционни линии, търсим генотипове, но нямаме още създаден сорт”, откровена е доц. Ганева.

Тя признава, че напоследък у нас летата са доста по-различни. Мнозина стопани се оплакват, че на открито доматите им не стават. “Не е причина само в засушаването. Все пак това е поливна култура. Тази година имаше високи температури, но не толкова екстремални. В същото време имаше и чести валежи. Съчетанието на тези фактори се отразява на културите”, казва директорката на институт “Марица”  пред “24 часа".

Източник: “24 часа"