Коментари и анализи.
Аграрният ВУЗ разполага с 3000 декара, а почти не провежда практически упражнения на полето. Защо, пита младият производител Научните институти пък не се интересуват какви качества търсим в един сорт. Затова засяваме
вносни 
Ивайло Малджански при пшеничения посев край Златитрап
Ивайло Малджански се захванал земеделска дейност още като студент в Аграрния университет. Днес е на 36 години, обработва 700 декара в землището на Златитрап, на които отглежда предимно зеленчуци – спанак, главесто зеле, броколи, карфиол, домати за консервната промишленост, зелен фасул. Миналата есен за пръв път засял базови семена на сорт “Енола” – една от най-добрите пшеници на Добруджанския земеделски институт, така че вече може да се похвали, че е и семепроизводител.
Младият фермер си е отговорил на много въпроси досега и ако го попитате добре ли е да си земеделец в България, отговорът му е твърдо “да”. Според него основният проблем на българите е, че не им се работи. Друг съществен проблем е образованието. “Като знам как ни учеха в Аграрния университет, ме е страх да отида на лекар”, шегува се Ивайло. Лошото в аграрното образование е, че практическите упражнения са недостатъчни. “Учим какво ли не за устройството на вредителите, а като идеш на полето и едно насекомо не можеш да разпознаеш. С учебници агроном не се става. Не мога да разбера как така университетът разполага с 3000 декара земя, а в същото време студентите не се водят на опитни полета, за да видят на място това, което трябва да знаят. Преподавателите повтарят едно и също от десетилетия и много малко от тях са в крак с новостите”, критикува без да се заяжда Ивайло. Той е завършил факултета по “Растителна защита” и твърди, че е излязъл от него като ужасно неподготвен агроном с диплома.
На въпроса отглежда ли български сортове зеленчуци, младият фермер веднага отговаря: “Твърдо не”. Обяснява, че цените на нашите семена са няколко пъти по-евтини от тези на западните и от тази гледна точна има интерес да отглежда именно наши сортове. Обаче преди години се е отказал. “Засявах и засаждах паралелно чужди и наши сортове. Но разбрах, че ако искам да съм конкурентен, трябва да заложа на по-високото качество. Затова вече отглеждам само зеленчуци от чужди сортове”, заяви фермерът. И дава примери: “Да вземем спанака. Нашият сорт е “Едър зимен”. Обаче се оказва, че той не е устойчив на болести. Освен това стрелкува. Или пък да видим зеления фасул”, предлага той. “Нашият сорт е “Старозагорски”. Но не отговаря на изискванията, които производителят има към фасула – чушката да е месеста и сочна, растението да е устойчиво на бактериоза, антракноза и ръжда. А също така плодът да е високо, така че да може да се прибира механизирано.” Младият фермер пита защо научните работници не направят проучване сред фермерите какви са изискванията им към дадена култура. Кое ценят в нея. “Хората на науката трябва по-често да са сред нас, за да са полезни както на производителите, така и на себе си”, предлага Ивайло Малджански. Иначе работят напразно.
В същото време той похвали пшеницата “Емона”. “Ето, не бягам от българското, когато е хубаво”, показа братилата пшеница Ивайло Малджански.