Agro-CONSULTANT.NET - Вашият приятел на полето, във фермата и на пчелина

Когато отглеждаме трайни насаждения, като лозя, овощни градини и ягодоплодни култури винаги имаме сериозни проблеми в борбата с плевелите

Най-голямата чуствителност към заплевеляването се проявява през периода на добиване на посадъчен материал и през първата и втората година от засаждането им на постоянно място. В трайните насаждения съществуват условия за най-голямо разнообразие на различните видове плевели от всички биологични групи. Много  опасни са високостъблените и многогодишните плевели Те развиват много мощна надземна маса и дълбоко разположени подземни органи (коренища) за вегетативно размножаване. В лозята и в овощните градини са най-широко разпространени коренищните житни плевели троскот и балур, кореновоиздънковите видове паламида и поветица, и от късните пролетни плевели видовете щир, бяла лобода, видовете кощрява, кокошо просо, кръвно просо, черно куче грозде, тученица, татул, свиница и др. За повечето трайни насаждения е характерно, че във вътрередовите ивици преобладават многогодишните плевели, а в добре обработените междуредия в по-голяма плътност имат едногодишните плевели.

Избор на място за ново лозе

Когато избираме мястото за новото ни лозе трябва да имаме в предвид, какво е изложението и релефът на терена, а също така и изискванията на лозата към почвата, температурата и светлината. Изложението на мястото променя чувствително количеството топлина, получавана от слънцето. Когато района в който ще отглеждаме лозето е по-хладен, трябва да изберем само едно от трите изложения – южно, югоизточно или югозападно. При всяко едно от тези изложения гроздето узрява по-рано и натрупва повече захари. Колкото по-неблагоприятни са температурните условия на района, толкова повече се предпочита южното изложение.

Когато сме избрали северно изложение полученото грозде е с по-ниска захарност и повече киселини. Северното изложение е подходящо за южните топли области, дори при сух и горещ климат то е за предпочитане.

В България северните изложения край река Дунав са също много подходящи. Западните изложения са подложени повече на силните северозападни и западни ветрове, а на източните изложения рискът от слани е по-голям.

Зимната резитба на овощните започва в зависимост от атмосферните условия в периода след листопада наесен до набъбване на пъпките напролет. Прореждането и съкращаването на клоните са най-често практикуваните зимни резитбени операции на овощните дървета. При прореждането овощарите отстраняват цели клони, клонки и клончета от дърветата, а при съкращаването те само премахват отделни части от тях.

Със съкращаването се постига засилване на растежа в близост до направените отрези, а с прореждането става просветляване на короните на овощните дървета. Когато се формира короната в млада възраст, чрез съкращаването на продължителите, на водача и скелетните клони се предизвиква тяхното разклоняване на определено място избрано от овощарите. През периода на пълно плододаване със съкращаването и с прореждането се регулира натоварването на овощните дървета с плодове.

Когато закупуваме дюлеви дървета от разсадниците те са едногодишни и нямат корона. Когато засаждаме дюлевите дръвчета през есента не трябва да ги режем, защото кореновата им система расте и се прихваща през есента и зимата, като ползва складираните хранителни вещества в дървесината и ако отрежем част от дръвчето ние ще го лишим от част от тях. Първата резитба се прави през пролетта – февруари или през март и състои в отрязване на стъблото на 70 до 80 см над земята. Не трябва да се оставя високо стъбло на дюлята, защото се изкривява много лесно. Това изкривяване става, защото  дюлевото дърво започва много ранно да плододава. Дюлевите плодове са едри и натежават,  а тънкото още стъбло се наклонява на една страна. Когато е високо, стъблото се изкривява лесно под тежестта на плодовете.

Ябълката е много полезен  плод за човешкия организъм. Тя съдържа голямо количество полезни химични елементи. Диетолозите са признали тяхното съчетание в ябълковия плод за най-подходящо за човешкия организъм.

Ябълките съдържат и са богати на:

Витамин А - необходим за нормалния метаболизъм, за очите, кожата и костите.

Витамин С - има огромно значение за имунната система.

Витамини от група В, - работят за нервната, сърдечно-съдовата и храносмилателната системи.

Витамин G - необходим за нормалното храносмилане и растеж, този витамин в ябълките е най-много в сравнение с другите плодове.

Желязо Fe - ябълките са полезни при хора предразположени към анемия.

Семената съдържат големи количества йод, когато в почвата, където се отглеждат ябълките се съдържа йод.