Agro-CONSULTANT.NET - Вашият приятел на полето, във фермата и на пчелина

Неприятелят прасковена листна въшка - Myzodes persicae се среща в цялата страна. Основател­ките и безкрилите партеногенетични женски имат овално-яйцевидно тяло, като оцветява­нето при основателките варира от бледозелено до бледорозово, а безкрилите са зелени. Крилатите женски са продълговато-овални, с кафява глава, черни гърди и дълги, черни антени. На дължина достигат 1,5-2 мм. Кри­латите мъжки имат черна глава, гърди и пи­пала, а коремчето е светлозелено. Половите женски са светлокафяви до вишневи. Прясно снесените яйца са зелени, по-късно придоби­ват лъскавочерен цвят.

Котиледоните са деформирани, нацепени с некротични, кафяви петна или язви, формират т.нар. змийски глави, листа - пустулки (разрастване на тъканите-мехурчета) по младите, а по същинските-некротични, ъгловати, тъмно оцветени петна; семена - болните не се различават от здравите, инфекцията се установява след поникване.

За България болестта огнен пригор е с най-голямо икономическо значение. Това заболяване нанася големи загуби предимно на семковите овощни видове - круша, дюля, ябълка. Препоръчва се санитарна резитба за отстраняване на заразени леторасти и клони. Болните части на заразените дървета се изрязват на 20-50 см под границата между болната и здравата тъкан и се изгарят по възможност на място. Раните от резитбата се замазват с бял латекс или блажна боя с добавка на 1% медсъдържащи фунгициди.

Семеделите се покриват с червеникавокафяви рани и язви, стъблата и листните дръжки са с червеникаво-кафяви елипсовидни петна, които обхващат пръстеновидно стъблото и го пречупват. Болните растения са сухи и се открояват от здравите и зелени соеви храсти. В края на вегетацията стъблата се покриват с точковидни, подредени в ивици дребни, плодни тела, видими с просто око.

Какво представлява сипкавото (меко) гниене по лука?

Сипкавото гниене е повсеместно