Agro-CONSULTANT.NET - Вашият приятел на полето, във фермата и на пчелина

Какво количество нектар се получава от слънчогледовите пити?

В слънчогледовата пита има около 1500 отделни цветчета, които разцъфтяват постепенно от външната страна към центъра. Цъфтежът на всяко от тях продължава 2 дни. През 1 - вия ден узряват само прашниковите торбички, а близалцето е в състояние да приеме прашеца ма 2-рия ден. Ако не настъпи оплождане, цъфтежът може да продължи до 2 седмици. При благоприятни условия от 1 ха слънчоглед пчелите събират приблизително 76 кг. нектар. Значението на тази медоносна култура за пчеларството се състои в това, че тя цъфти през период, когато пчелните семейства събират запаси за зимата и имат нужда преди всичко от цветен прашец и нектар. Крайните цветчета в питата съдържат 0,239 мг, средните — 0,142 мг, а вътрешните — 0,095 мг нектар.

Какво количество нектар съдържат цветовете на еспарзетата?

Без наторяване 100 цвята от еспарзета отделят 6,9 мг нектар, а при добро наторяване — до 12,5 мг. На 1 ха площ. засята с еспарзета. дневно се отварят около 50 млн. цвята. Растението цъфти в продължение на един месец. При отделните цветове пчелите могат да долитат до 20 пъти, но след 8-ото „посещение" по-нататък не се наблюдава опрашване.

Какво се знае за конския кестен?

Конският (дивият) кестен няма особено значение за пчеларството, тъй като отделя малко количество нектар. Това растение обаче е единственият източник на цветен прашец в периода преди цъфтежа на акацията. Прашецът му е тъмночервен на цвят.

Какво количество нектар съдържат цветовата на малината?

Един цвят от малина отделя за 24 часа средно 25 мг нектар с концентрация на захар от 30 до 60%, а понякога и повече от 70%. Малината е едно от най-медоносните растения. За сравнение един цвят от къпина отделя само 4 мг нектар със съдържание на захар 49%. Освен за нектар пчелите „посещават" тези два растителни вида и за събиране на цветен прашец.

Нозематозата е една от най-разпространените болести по възрастните пчели, която се причинява от вътрешноклетъчен паразит, локализиран в епителните клетки на стената на средното черво и по-рядко в тези на отделителната система на пчелите, майката и търтеите. Извън организма на пчелата паразитът съществува само под формата на спора, която не може да се размножава. Спорите на паразита са много устойчиви във външната среда. В изсъхнали диарични субстрати те се запазват жизнеспособни до две години, а в пчелен мед - до 460 дни. При температура 100°С умират за 1-2 минути.