Върба (Salix)

Върбата цъфти през пролетта. В нашата страна видовото разнообразие на върбите е доста голямо, поради което те предлагат продължителна паша от нектар и цветен прашец. Върбовата паша оказва благоприятно влияние върху интензивното пролетно развитие на пчелните семейства. Когато върбите заемат по-големи площи, особено от късноцъфтящите видове, пчелите могат да натрупат известни количества стоков мед, който има много пикантен вкус. Повечето от видовете виреят в поречията и овлажнените и заблатени места.

Бялата върба (Salix alba) е по-ценна в пчеларско отношение. Дърветата развиват големи корони, които достигат понякога над 20 м височина.

Спътници на бялата върба са следните видове:

• ракитата (Salix purpurea);
  
• тритичинковата върба (Salix triandra);
  
• сивата върба (Salix cinerea) ;
  
• крехката върба (Salix fragilis).
  

Горите са прародина на медоносната пчела. Те създават една благоприятна екологична среда за съществуването и развитието на пчелните семейства. Горите осигуряват цветен прашец и нектар от ранна пролет до късна есен. Освен това разнообразният релеф и изложение водят до удължаване периода на цъфтежа на медоносните растения. Освен това почвената и атмосферната влага благоприятства по-интензивно отделяне на нектар от цветовете в сравнение с растенията, които се намират на открити места извън горските масиви. В медоносно отношение, широколистните и смесените гори са по-ценни, защото те имат по-голямо видово разнообразие от дървета и храсти с различни периоди на цъфтеж. Иглолистните гори, когато не отделят мана, нямат значение за пчеларството.

За да презимуват успешно на пчелите в кошерите система Дадан-Блат, трябва да се осигурят по 14-18 кг. нектарен мед. Медът трябва да бъде запечатан. Освен нужното количество запечатан мед, в кошера трябва да има и 2-3 пити цветен прашец. Част от тази храна може да се даде през пролетта. В многокорпусните кошери общо в двата корпуса трябва да има 3-4 пити с прашец и 18-22 кг мед. Количеството на храната през зимата е по-голямо, защото пчелните семейства са по-силни. От тази храна 2/3 трябва да бъде в горния корпус, а 1/3 в долния. Когато пчелните семействата не са много силни,  те могат да зимуват с корпус и магазин (кърмова надставка) с общо 16-18 кг мед, а за по-слабите - на един корпус с 12-14 кг. Когато количеството на храната е недостатъчно трябва се започне подхранване с по-гъст захарен сироп (2 кг захар с 1 литър вода) за дозапасяване. На всеки 1 кг захар в готовия охладен сироп може да се прибави по 0,3 куб. см. концентрирана оцетна киселина или по 3 г. (1/2 чаена лъжичка) обикновен оцет. Киселината пречи на действието на ензима инвертаза, когато е в по-голямо количество. Този ензим се съдържа в слюнката на глътачната жлеза на пчелите работнички, поради което значителна част от захарозата на сиропа остава неинвертирана.

Какви вещества съдържа пчелното млечице и кои жлези го изработват?

Пчелното млечице съдържа биоптерин, неоптерин и пантотенова киселина. Тези рядко срещащи се вещества се отделят от горночелюстната (мандибулната) жлеза на младите пчели.

В каква последователност се оцветяват отделните части на развиващата се какавида?

Най-напред се оцветяват очите на какавидата - първоначално те са виолетови, а no-късно стават черни. След това краката постепенно придобиват кафеникав оттенък, а коремчето се оцветява в сиво. Когато пчелата прогризе капачето на килийката, тя вече не променя цвета си до края на своя живот.

Каква е разликата в оцветяването на какавидата на пчелата работничка и на майката?

Първоначално какавидата на пчелата работничка е бяла. а по-късно придобива жълтеникав оттенък.

Манов мед - по какво се различава от нектарния?

Пчелите приготвят мановия мед от сладка течност (сок), която събират от някои видове растения, като дъб, клен, върба, бор, смърч, ела, бряст, круша, вишня и др.