Тревисти растения

В горите, освен дървесните и храстовидни медоносни растения, от ранна пролет до късна есен цъфтят и значителен брой тревисти растения. Те имат голямо значение за пчеларството. Виреят най-често в поляните покрай горите, сечищата, просеките и по-рядко се срещат в плътните горски масиви.

Най-рано започват да цъфтят пролетният минзухар (Croccus) и синчецът (Scila bifolia). Те осигуряват рано напролет много от необходимия тогава за пчелите цветен прашец. Мъртвите коприви (Lamium) също имат широко разпространение най-вече в по-редките широколистни гори. Цветовете на тези видове отделят сравнително големи количества нектар и цветен прашец.

Обикновено птиче грозде (Ligustrum vulgare)

Обикновено птиче грозде е широко разпространен храст. Цъфти през първата половина на лятото. Средната денонощна продуктивност на нектар от цветовете е 0,21 мг при 33,2% захарно съдържание на нектара. Значително по-голяма продуктивност на нектар от цветовете имат другите видове - китайско птиче грозде (Ligustrum sinense Laur.), кръгло листно птиче грозде (Ligustrum ovalifolium Hassk.), източноазиатско птиче грозде (Ligustrum ibota Seib.) и др., които у нас са застъпени по-слабо и най-вече като декоративни храсти.

Гледичия (Gleditchia triacanthus)

Гледичията е много добро медоносно растение. Тя започва да цъфти непосредствено след прецъфтяването на бялата акация. Когато съществуват смесени гори от тези два вида, главната паша се удължава с около две седмици. Цветовете на гледичията отделят по-малко нектар от цветовете на бялата акация, но благодарение на много големия им брой на растение нейната медопродуктивност е достатъчно висока. Гледичията цъфти най-често при по-добри метеорологични условия и главната паша от нея е по-постоянна и по-сигурна, отколкото от бялата акация.

Agro-CONSULTANT.net

Прочети още …

Бяла акация (Robinia pseudoacacia)

Бялата акация е един от най-ценните медоносни видове. (Robinia pseudoacacia) цъфти към края на пролетта. В зависимост от надморската височина цъфтежът й протича през май-юни. Бялата акация (Robinia pseudoacacia) е разпространена най-вече в равнините, но тя може да се развива добре и в полупланинските и планинските райони. По-широко разпространение има в Северна България, където има засадени горски масиви и създава възможности за главна паша. Нерядко от бяла акация се получават по 10-12 кг мед от пчелно семейство.

Акациевата паша в Южна България е по-кратка и по-несигурна, защото през периода на цъфтежа времето е често неблагоприятно (хладно и дъждовно или много горещо и ветровито). Средната продуктивност от акацията в нашата страна в зависимост от възрастта на насажденията се движи от 3-4 кг при младите насаждения до 20-30 кг при 40-50-годишните от декар.

Бряст (Ulmus)

Брястовете се срещат в предпланинските и по-рядко в планинските райони. В зависимост от надморската височина на района брястът цъфти обикновено през март-април. Брястовете предлагат на пчелите големи количества нектар и цветен прашец. Те са много ценни като раннопролетни медоносни растения. През последните няколко десетилетия брястовете масово загиват от болест, причинявана от гъбичката Graphium ulmi Schir.