В миналото главно в южните райони на Англия, са се отглеждали няколко местни породи черни свине. В резултат на кръстосването на есекската и корнуелската породи черни свине се е получила нова порода. Тя е регистрирана в Англия през 1899 г. под името Голяма черна свиня - наричаща се още Корнвал по името на мястото където е създадена (графството Корнуел).

Голяма бяла свиня (Large White) е създадена в графство Йоркшир от тъкача Д.Тъли.

Той кръстосал местната дългоуха лестърска свиня с малката бяла английска свиня. Голяма бяла свиня (Large White) е създадена като порода за мас, а по-късно е усъвършенствувана като комбиниран тип. Разпространена е в целия свят. Голяма бяла свиня се използува в селекционна работа, защото притежава добри стопански качества и отлична аклиматизационна способност. Сега в наши дни, породата е специализирана за месо и се нарича Голяма бяла свиня.

Правилен избор на женски прасета за разплод се прави, когато те навършат 5 месечна възраст. Тогава след правилен оглед на женските прасета се виждат по-силно следните белези: ръст, растеж, развитие на цицките, постановка и здравина на крайниците, евентуални деформации на зурлата и др.

Фермерите трябва да избират женски прасета за разплод от майки, които са отгледали големи прасила - 11-12 отбити прасета. Отбитите прасета от тези майки, трябва да имат жива маса 18-20 кг на 2-месечна възраст и да са изравнени по този признак. Важно е майките да бъдат с добре развито виме, без слепи цицки, тъй като този признак се унаследява до известна степен.

На специално хранене(угояване) се подлагат млади прасета. При хранене с подходящ фураж те растат бързо и натрупват белтъци. Важно е да се знае, че свинете предназначени за производство на месо след определена възраст започват да отлагат много мазнини в тялото си. След като спре растежа на прасетата, започва натрупването само на мазнини. Образуването на мазнини е желано и е свързано с много голям разход на фуражи. Затова фермерите отглеждащи свине за угояване, трябва да определят правилно оптималната възраст и жива маса, до която е оправдано да продължи угояването на свинете.

Какъв да бъде начинът на хранене на свинете, зависи от тяхното предназначение и от конкретните условия на отглеждането им.

Преди няколко години, когато фуражната база в България се характеризираше с по-голям недостиг на концентрирани фуражи, сочните фуражи заемаха по-голям дял от дажбата на свинете. Тогава се беше оформил малоконцентратния и полуконцентратния тип на хранене на свинете. По-късно с развитието на фуражната промишленост и с увеличаването на производството на комбинирани фуражи типът на храненето значително се измени в посока на добре изразен концентратен тип на хранене. Малоконцентратния и полуконцентратния тип на хранене на свинете е икономически неоправдан. Това важи особено много за храненето на свинете-майки и на ремонтните прасета.