Козите се нуждаят приблизително от 265 UI нето енергия и 3,5-3,7 г смилаем протеин на 1 кг обменно тегло (N 0.75). Това означава, че при живо тегло на козите 40, 50 и 60 кг нуждата от кръмни единици за поддържане на живота е съответно 0.70, 0.83 и 0.95 и от 40, 47 и 54 г протеин смилаем в червата (ПСЧ).

Процесът на млекообразуване е свързан с много голям разход на енергия и протеин. Установено е, че енергията за млекообразуване се оползотворява както при кравите и овцете. За образуването на 1 кг козе мляко приравнено към 4% мастни вещества са необходими 0.47 КЕМ (кръмни единици за мляко) и 47 г ПСЧ.

Нуждите от протеин се определят в зависимост от физиологичното състояние на козите. През първия период на бременността те могат да бъдат задоволени при съдържание на около 9% суров протеин в сухото вещество на дажбата през втория период (4-5-я месец от бременността) съответно при 11 и 13% и при лактиращите кози в зависимост от млечността на козите от 12 до над 17%.

Нуждите от минерални вещества и витамини са в зависимост от физиологичното състояние на козите, а съотношенията между тях е подобно на това в овцевъдството.

Как трябва да се хранят кози-майки?

Годишната норма при козите-майки от млечните породи при живо тегло 60 кг и млечност 650 I за лактация е 652 кръмни единици. Относителният дял на фуражите е следният: концентриран фураж 40%, сено и груби фуражи 13%, сочни и силажи 7­8%, зелени храни и паша - 39-40%. Посочените данни се отнасят за 181 дни оборен и 184 дни пасищен период.

Хранене на козите преди заплождане. Преобладаващата част от съвременните породи кози са многоплодни. Освен от наследствеността, плодовитостта на козите в най-голяма степен зависи от храненето им през периода преди заплождане.

Подготовката на козите за заплождане започва 3-4 седмици преди началото на случната кампания и продължава 2-3 седмици след заплождането. В зависимост от телесното състояние през този период енергетичната хранителност на дажбите на козите се повишава с 0,3-0,5 КЕ, а равнището на суровия протеин с 2-3 процентни единици (от сухото вещество на дажбата).

Ефектът от подхранването е почти винаги положителен с изключение при силно затлъстели животни. Когато козите са в разплодна кондиция през време на случната кампания заплодяемостта и плодовитостта им са значително по-високи в сравнение със слабите кози, независимо кога са достигнали това телесно състояние (статичен ефект). Козите със същата кондиция, но увеличили теглото си в момента на заплождането имат още по-висока плодовитост (динамичен ефект). Необходимо е през този период козите да имат от 100-300 г среднодневен прираст, фуражите, които се предоставят на козите през периода на подготовка за заплождане трябва да бъдат от най-добро качество.

Най-подходящи са зелените фуражи, които съдържат всички необходими хранителни вещества. При недостиг на зелени храни и паша се използват консервирани фуражи - силаж, сенаж, сено и др. Концентрираният фураж през този период е 200-500 г дневно. За времето от 4 седмици преди началото и 3 седмици след започването на случната кампания концентратната смеска се разпределя както следва (в г на животно дневно): 100, 250, 350, 450, 450, 300, 100.

Хранене през бременността. Бременността при козите продължава 5 месеца (от 146-158, средно 150 дни). Разделя се на два периода. През първият период на бременността, който обхваща първите 3 месеца растежа на плода е незначителен и не оказва съществено влияние върху потребностите от енергия и хранителни вещества. Биологическата пълноценност на дажбите през този период е от съществено значение, тъй като се формират органите и тъканите на плода. Важно условие е дажбите да бъдат балансирани по хранителни вещества и съставени от фуражи с високо качество. Не се допуска хранене на козите с развалени фуражи (загнили, плесенясали, окислени, замърсени, замръзнали). Водата за пиене трябва да бъде хладка и винаги чиста. При неспазването на тези условия често се получава увреждане на плода и аборти. През вторият период на бременността (обхваща последните 2 месеца) нуждите на козите от енергия, протеин и минерални вещества нарастват значително. През тези 2 месеца плода увеличава теглото си около 10-12 пъти. Заедно с това през този период трябва да се образуват и около 4­5 кг мазнини, които през периода на лактацията се използват като телесни резерви.

Около 6-8 седмици преди окозването бременните майки трябва да се пресушат, за да се възстанови млечната жлеза. Козите с установен субклиничен мастит трябва да се третират със специални пасти, които се вкарват след пресушаването в цицковия канал и млечната цистерна. Пресушаването на козите става постепенно, като в продължение на 2-3 дни се пропуска вечерното доене, след което се доят през ден и на края през 2 дни. По време на пресушаването количеството на храната се намалява като при високомлечните кози концентрирания фураж може да се изключи напълно. Най-подходящият фураж за този период е висококачественото сено. То може да бъде единствен компонент в дажбата и да осигурява 70-80% от необходимата енергия. След пресушаването на козите храненето се нормализира, но отново сеното е основен компонент в дажбите. Подходящи фуражи в умерени количества са и листниковия фураж, слама, силажи, сенажи и др. Доброкачественият листников фураж осигурява до 30-40% от енергията в дажбата, сламата до 20-25%, а силажите и сенажите до 40-50%.

Концентрираният фураж през този период е в количество 200-500 г и е в зависимост от енергийната хранителност на обемистите фуражи. В края на бременността сочните фуражи се изключват от дажбата на козите, а се увеличава относителния дял на концентрираните, особено при очаквана по-висока млечна продуктивност. Добавката на минимално количество варено ленено семе към края на бременността оказва благоприятно влияние върху протичането на раждането.

Хранене през лактацията. Лактиращите кози се нуждаят от много повече хранителни вещества в сравнение със сухостойния период . Това налага увеличаването на количествата на фуражите в дажбите на козите.

Подготовката на козите за лактацията започва през последните дни на сухостойния период. Обикновено козите имат понижен апетит през този период и приемат около 1 -1,5 кг сено. Осигурява им се също и 400 до 700 г концентриран фураж. Тази дажба се запазва 1 -3 дни след окозването, след което количеството на концентрирания фураж се увеличава, а сеното се дава на воля.

Увеличаването на концентрирания фураж според Тодоров и кол. /1996/, не трябва да бъде повече със 150-200 г дневно. На едно хранене не трябва да се дава повече от 400 г концентриран фураж, което налага да се разпределя на два или повече пъти през денонощието. Подходящи концентрирани фуражи са ечемикът, царевицата, пшеницата, овесът, триците, шротовете, като при високомлечните кози количеството им може да достигне до 1,5 кг. Увеличаването над това количество трябва да се прави от много опитни животновъди. Съотношението на концентрираните фуражи и сеното трябва да бъде 1:1. При най-високомлечните кози с живо тегло 60 кг концентрирания фураж може да достигне до 1,8 кг, а също такова и на сеното. Сочните фуражи се включват 7-10 дни след раждането. Такива са зелените храни, силажите, цвеклото, тиквите, кръмните моркови и др. Примерни зимни и летни дажби за лактиращи кози са дадени в таблици. Освен сено, което е задължителен компонент в дажбата на козите може да се включи и листников фураж.

Нископродуктивните кози задоволяват енергийните си потребности с обемистите фуражи до 60-80%, а високопродуктивните - 40-60%.

В началото на лактацията съществува отрицателен енергиен баланс. Недостигът на хранителни вещества се компенсира от телесните резерви, в резултат на което теглото на козите намалява. Всеки намален килограм живо тегло осигурява енергия за около 8 кг мляко. Козите могат да намалят теглото си без опасност за здравето до 15-18%. Бързото изразходване на телесните резерви може да бъде причина за заболяване от кетози, което обикновено се проявява между 15-я и 35-я ден след окозване, когато козите развиват максимална млечност.

Отрицателният енергиен баланс може да се обясни с факта, че максимална млечност може да се достигне до 30-35-я ден, а максималната консумация на храна едва след 2-4 месеца. По-висока консумация на фураж може да се постигне, когато в дажбите на козите се включват по-апетитни фуражи (кръмно, полузахарно цвекло, тикви), по-голямо количество концентрирани фуражи, но залагани по-често през денонощието и в по-малки дози. С напредването на лактацията млечността на козите постепенно намалява, а заедно с това и нуждите от хранителни вещества. През този период козите могат да приемат достатъчно фуражи, необходими за пълното покриване на нуждите им от хранителни вещества и обикновено подобряват кондицията си и отлагат известни количества тлъстини.