Полезна информация за домашните птици.

През последните години в областта на селското стопанство се развиват нетрадиционни за страната ни производства. Отглеждането на щрауса е едно от тях.

Щраусите са едни от най-старите птици. Доказателство за това е, че те имат една от най-добре развитите имунни системи сред животинските видове. Опитомени са преди 6 хил. години. Отглеждат се Африкански щраус (Stuhio camelus), който е най-голямата и най-тежката птица и Австрийския щраус (Doromaius novoaehollandiae).

Те са разпространени в различните климатични зони. Преживяват при температура от минус до плюс 40^оС. Най-голям е техният брой в Южна Африка -300 000, по-малък е делът им в Китай и северна Америка – 60 000, в Европа – 50 000, в Австралия и Намибия – 30 000, Израел – 25 000. В България през 2003 г. техният брой с 3000, но сега е около 1500. В страната се излюпват 1000-1200 птици.

Тялото на щрауса се състои от 66 % месо, 16 % мазнини, 17 % кожа и 1 % пера. Месото съдържа необходимите за организма есенциални аминокиселини, ненаситени мастни киселини и малко количество холестерол в сравнение с останалите червени меса (таблица 1).

Таблици 1. Химичен състав на различните видове меса

Таблица 2. Химичен състав на кокоше, пъдпъдъче и щраусово яйце

Месото от щрауси е подходяща храна за хората със сърдечни проблеми. На 12-14-месечна възраст те достигат жива маса 110-120 кг.

Яйцата са с високо тегло, около 1300-1500 г. Черупката е твърда и се използва за производството на сувенири. Съдържанието на минерални вещества в 11ея е 98 %. Дължината на яйцата е средно 15,3 см, а ширината -12,3 см. Жълтъкът тежи около 400 г или заема 33 % от съдържани-ето на яйцето, белтъкът – 800 г (67 % от съдържанието), а черупката – 300 г и формира 20 % от цялата маса.

На таблица 2 е показан химичният състав на най-из-ползваните яйца.

Кожата е гладка с характерна пъпковидна форма, здрава и водоустойчива. Качеството й зависи от броя на пъпките на гърба. Използва се и кожата от краката, която има люспи, подобни па тези на гущера. От кожа-та се произвеждат обувки, чанти, колани и др. галаитерийни предмети. Перата се използват за украса на дрехи, ветрила. От клюна и ноктите на щрауса се произвежда афродизиак.

Щраусите развиват и поддържат в продължение на 30 минути скорост 64 км/ч. Дължината на крачката по време на бягането е 3,5 м. В древността са използвани за езда и надбягвания.

Очите на щраусите са най-големи – диаметърът на зеницата е 5 см. Те са 4 пъти по-тежки от човешките. Имат горен и долен клепач и защитна ципа, която поддържа чисти очите. Щраусите различават движение както на разстояние 3,5 км, така и под човката си. Мозъкът на щрауса тежи около 40 г и представлява 2/3 от теглото на едното око.

Тези птици имат добре развит слух, докато обонянието и вкусът им са закърнели. Телесната температура регулират чрез движение па крилата си, които не се омазняват поради липса на мастна жлеза. Подобно на камилата те издържат дълго време без вода, а освен това и като тях имат и дебел мазолест издатък па гърдите си. Затова щраусите в Ориента се наричат още Камилска птица.

Те са единствените птици, които имат два пръста на стъпалото, а коляното им може да се сгъва в посока напред.

Щраусите както и при другите птици имат само един функциониращ яйчник – левият. Кафявият цвят на оперението им се дължи на половите хормони. Хормоналната дейност на мъжките хормони определи черния цвят на щраусите. В началото на размножителния период почервеняват шията, клюна, периферията на очите и кожата над стъпалото.

Щраусите се къпят в пясъка и от любопитство пъхат главата си в различни процепи на земята.

Печалбата па фермерите е 450 лв., ако птиците се закупят на възраст 2-4 месеца.

Изнасят се около 600-700 щрауса. Животните се колят в кланиците за едри преживни животни, които са лицензирани от ЕС. Броят па щраусите може да се увеличи, ако се отпуснат средства по програмите САПАРД, но засега те са пригодени само за фермери, занимаващи се с традиционно животновъдство.