Полезна информация за домашните птици.Болести по птиците.
Тиф и пулороза по
птиците
Тифът и пулорозата по птиците са заразни болести при кокошките и сродните им птици, които протичат бързо (с явни признаци) или скрито (продължително заразоносителство). При възрастните птици се нарича тифус, а при пилетата – пулороза (бяла диария). Причинява се от Салмонела галинарум пулорум.
Епизоотологични особености. Птиците заразоносители снасят заразени яйца, от които се излюпват заразени пилета. Кокошките и пилетата разпространяват заразата още и с изпражненията си, от които се заразяват здравите кокошки и пилета.
При люпене на заразени яйца голяма част от зародишите умират още при люпенето. Излюпените пилета показват още през първите 1-2 дни признаци на заболяване, ако произхождат от заразени яйца. Тези болни пилета разсейват заразата с изпражненията си, от които се заразяват и пилетата, излюпени от здрави яйца, но то става по-късно – към 5-10 ден.
Заразата може да се пренесе и чрез заразени кутии за пилета, контейнери или превозни средства, сексатори (за определяна не пола) и чрез хората в люпилните или в помещенията за пилета. В помещенията се заразяват след 20-ия ден от излюпването, прекарват болестта много леко, преболедуват, но остават заразоносители до края на живота си и поддържат заразата като носачки.
Клинична картина 1. Пулороза по пилетата. Още с излюпването си пилетата, получени от заразени яйца, не показват добре изразена жизнеспособност, по-дребни са, а още на първия или втория ден са омърлушени, събират се около топлинния източник и слабо поемат храна. Пилетата стоят неподвижни и безучастни, а изпражненията им са белезникави и засъхват бързо около клоаката като твърда бяла запушалка. Отделянето на изпражненията спира, пилетата напълно престават да поемат храна, подуват се и умират.
Пуйчетата боледуват много тежко от пулороза и умират без особени признаци.
2. Тиф ( тифус) по птиците. При ярките заболявания протича остро (бързо) с признаци на силна омърлушеност, настръхване на перата, отказване от храна и анемия (блед гребен и обеци). Смъртта настъпва за 5-6, а понякога и до 10 дни. Най-често възрастните птици боледуват хронично и почти скрито.
За откриване на заразоносителите приживе се използва серологично изследване (изследване на серум или цяла кръв), което има добра диагностична стойност.
По принцип е необходимо да се запомни, че при изясняване на окончателната диагноза при птиците за лабораторно изследване се изпращат трупове на птици, или живи птици с най-ясно изразени клинични признаци.
Профилактика и борба. Предпазването се организира чрез постоянен ветеринарен контрол при люпенето, като се използват яйца от сигурно здрави птици (ферми), а в люпилните строго се спазват предпазните мерки при люпенето. Строго се следи, за да се изключи възможността от внасяне на зараза чрез хора, превозни средства, домашни и диви птици, опаковки и фуражи.
При поява на болестта стопанството се обявява за заразено и се предназначава само за стокова продукция (забранява се изнасяне на птици и яйца за разплод). Болните пилета се унищожават, а здравите се поставят в незаразено помещение при добри условия за гледане и хранене. След, почистват се и се дезинфекцират помещенията и дворовете и след 3 месеца се внасят здрави пилета или птици.
Аспергилоза по птиците
Аспергилозата по птиците е микозно заболяване (причинява се от плесени от род Аспергилус). Устойчивостта на спорите им е голяма.
Възприемчивост. Болестта засяга всички видове птици (домашни и диви). Най- възприемчиви са пилетата и пуйчетата (1-2-дневни до 3-4-седмична възраст). Лесно се заразяват яйчните ембриони.
Епизоотологични особености. Източник на заразата са плесенясалата храна и главно заразените с плесени инкубатори и нехигиеничните помещения (тъмни, влажни). Особено опасни източници на инфекцията са заразените материали за постеля (слама, талаш, какалашки и др.), а също така и влажните остатъци от концентриран фураж при нередовното почистване на хранилките. Птиците се заразяват чрез въздуха (аерогенно). Най-лесно се заразяват току-що излюпените пи-лета в инкубатори. Пилета, по-възрастни от 3 дни, се заразяват трудно. Смята се, че спорите лесно преминават през порите на черупката и заразяват зародиша, който умира или се излюпва болно пиле.
Патологоанатомична картина. В белите дробове се откриват жълтеникави дребни възелчета. По стените на въздушните торбички се виждат сивобелезникави дискообразни налепи.
Тъй като клиничната картина не е много характерна, ветеринарният специалист използва насочеността на данните от епизоотологичното проучване и се предприема лечение с йодни препарати.
При поява на болестта е необходимо да се установи източникът на заразата (храна, постеля и др.) и да се отстрани чрез почистване, дезинфекция, смяна на храната, постелята и т.н. Тежко болните се отделят и унищожават. Инкубаторите се почистват и дезинфекцират.
Ако заболяването е обхванало голям процент от птиците и лечението е безрезултатно, може да се премине към ликвидирането на стадото и след основно почистване и дезинфекция да се настанят здрави пилета.
Респираторна микоплазмоза по птиците
Респираторната микоплазмоза е хронична заразна болест предимно по кокошките и пуйките, която протича с възпаление на въздушните торбички и на дихателните пътища, включително на носната кухина и синусите. Причинява се от Микоплазма галисептикум. Неговата устойчивост във външната среда е слаба. Обикновено дезинфекционни средства го убиват бързо.
Възприемчивост. Болестта засяга кокошките, пуйките, токачките, фазаните и яребиците.
Епизоотологични особености. Източник на инфекцията са болните птици и заразоносителите. Когато птиците се намират при добри условия на хранене и отглеждане, инфекцията остава в латентна форма (заразоносителство). Болестта се предава както по въздуха (аерогенено), така и с водата за пиене. Освен това тя се предава и чрез яйцата.
В здрави птичи стада болестта се внася чрез доставки на птици, еднодневни пилета или яйца за разплод, произхождащи от заразени стопанства. Микоплазмозата се разпространява главно чрез люпилните.
Важна роля играят и предразполагащите условия, които намаляват устойчивостта на птиците към инфекцията.
Клинична картина. Поради дълъг инкубационен период (4-6 седмици) болестта се развива бавно в стопанството. Характерни са трахеалните хрипове, които се чуват добре нощно време, носните изтечения, кашлянето, кихането (пърхането) с тръскане на глава. Дишането е учестено и затруднено (с полуотворена човка).
Често се явява подуване в областта на очите. Болестта протича хронично. Намалява се яйценосенето, а пилетата изостават в развитието си. Смъртността е малка и загубите идват от изтощаването на птиците и намалената носливост.
При пуйките болестта има по-къс инкубационен период и се развива по-бързо. Забелязва се силно подуване на синусите (синузит), хрипове и затруднено дишане.
Лечение. Състоянието на болните птици отначало може да се подобрри при отстраняване на предразполагащите условия и третиране с антибиотици.
Профилактика и борба . Здравите стопанства се предпазват от болестта като не се допуска да се внасят в тях птици или яйца за разплод с неизвестен произход. Стадата да се попълват само с еднодневни пилета, произхождащи от здрави яйца. В люпилните да се доста-вят яйца само от здрави развъдни стада.
Заразените стопанства могат да се оздравят само след ликвидиране на всички птици, последвано от почистване и дезинфекциране на помещенията. По стопански съображения ликвидирането може да се отложени за известно време, необходимо за доизползване на заразеното стадо (яйценосене, охранване и пр.). През това време се подобряват хигиената и храненето и се дават периодично добавки от антибиотици.
Орнитоза
Орнитозата е заразна болест по домашните и дивите патици, която се проявява с поражения на конюктивите, дихателните пътища и серозите (перикардит, перитонит), с уголемяване на далака и некрози в чер.ния дроб. Причинява се от специфичен възбудител (хламидия), устойчи- востта на когото при външни условия не е голяма. Добри дезинфекци-онни средства са 2-4% хлорна вар, 2% натриева основа.
Възприемчивост. Болестта засяга домашните птици (гълъби, патици, пуйки, кокошки, гъски), кафезните птици (папагали, канарчета) и много птици, живеещи на свобода (те са над 125 вида). Най-чувствителни са младите птици.
Епизоотологични особености. Източници на заразата са болните птици и заразоносители. Отделянето на причинителя става чрез изпражненията, носните изтечения и издишания въздух (при кашляне, пърхане). Доказано е отделянето му и чрез яйцата (предава се на пилетата). Предаването му става главно по аерогенен път (чрез заразения въздух).
В природата резервоар на инфекцията са дивите птици и някои гризачи. Особено широко заразоносителство съществува сред гълъбите в големите градове.
Клинична картина. Инкубационният период е 3 -2 0 дни. Токсините увреждат централната нервна система, вследствие на което се наблюдават нервни признаци (нарушение на координация на движенията, парези и парализи). Наблюдават се затруднено дишане, отичане на клепачите.
Хроничната форма е по-честа . Тя протича латентно, с изоставане в развитието.
Лечение . Добри резултати се получават при лечение с антибиотици, което продължава около 20 дни.
Профилактика и борба. Внасянето на екзотични птици се ограничава. Внесените птици се поставят на 3-месечна карантина, през което време се провежда серологично изследване. При вдигане на карантината папагалите трябва да бъдат третирани профилактично (за 5 дни) с антибиотици (във водата за пиене).
При появяване на орнитоза стопанството се поставя под възбрана, болните и съмнителните за заболяване птици се унищожават и се извършва почистване и дезинфекция. Здравите птици от заразеното стадо се подлагат на изколване, месото се използва след преваряване. При кланичното обработване на птиците трябва да се вземат мерки за предпазване на хората от заразяване.
Орнитоза при човека . Заразяването на човека става по въздуха (аерогенно) и по- рядко с храна и вода (алиментарно). Болните хора могат да предават заразата на здравите около тях. Инкубационният период е около 7-14 дни. Бавно се развива тежка пневмония, придружена често с психични смущения. Лекуването се извършва с антибиотици.
Псевдочума по птиците
Псевдочумата е остро протичаща заразна болест по кокошките и сродните на тях птици. Причинява се от вирус.
История и разпространение. През 1926 г. на о. Ява (Индонезия) се съобщава за появата на силно контагиозно и с голяма смъртност заболяване по птиците, подобно на познатата и описана в Италия (1978 г.) чума по птиците. Почти по същото време в Англия е изолиран вирусът, който е диференциран от вируса на класическата чума. Болестта е била наречена атипична чума (псевдочума).
Болестта псевдочума по птиците е широко разпространена в света. У нас в резултат на редовните ваксинации обстановката по отношение на тази болест е спокойна.
Вирусът се съхранява във външната среда за дълго време: при ниски температури в замразени органи – над 1 година, в изсушени органи – до 200 дни; в замразено месо- до 287 дни, в яйцата при хладилни условия -до 538 дни.
Най-добри дезинфекционни средства са натриевата основа (1-2%), хлорната вар (1-5%), варното мляко (10-20%) и др.
Възприемчивост. При естествени условя се заразяват кокошките и сродните им птици (токачки, пуйки, фазани, яребици и др.). Най-възприемчиви са малките пилета. Водоплаващите птици са устойчиви, но могат да бъдат механически разпространители на болестта.
Епизоотологични особености . Източници на инфекцията са болните птици и труповете на умрелите. Вирусът се предава по алиментарен път, чрез храната и водата, замърсени с изпражненията и носните изтечения на болните птици.
Болестта се разпространява главно чрез живи и заклани птици, изнесени от заразените стопанства и селища; чрез замразени птици болестта може да се пренесе на далечни разстояния. Яйцата от заразените птици не играят роля в епизоотологията на болестта.
В условията на практиката има възможност болестта да се пренесе чрез обслужващия персонал, чрез кафези и контейнери за птици, картони за яйца, превозни средства, заразен фураж и някои домашни животни (главно кучета и котки), живеещи на свобода птици (врани, врабчета и др.)
Клинична картина. Острата форма на заболяването се появява с отказване от храна, омърлушеност, посиняване на гребена, трудно дишане, диария и смърт за 2-3 дни. При младите пилета болестта протича много тежко и бързо (за няколко часа до един ден те умират), с влошено общо състояние и със силна диария (понякога изпражненията са примесени с кръв), а понякога и със смърт, без ясни признаци на заболяване.
Подострата форма на болестта се характеризира с много затруднено дишане, с изпъване на главата напред, вдишване с широко отворена човка и издаване на писклив звук. Появяват се и нервни признаци -парализа на краката и крилата, извиване на шията назад, встрани или усукване около надлъжната й ос, въртене в кръг и др.
Профилактика и борба . За предпазване на здравите стопанства от внасяне на болестта птицевъдните ферми трябва да се построяват отдалечено на 1-2 км от другите животновъдни ферми, от пътищата и от частните дворове на населеното място. Възобновяването на стадата трябва да се извършва само с еднодневни пилета, понеже така опасността от внасяне на болестта е най-малка.
При поява на болестта се вземат мерки за бързо локализиране и ликвидиране на заразата: стопанството или селището се поставят под възбрана, забранява се изнасянето на птици, перушина и яйца. В заразения двор болните и здравите птици се унищожават по безкръвен начин и стопаните се обезщетяват. Възприемчивите птици се затварят и се ваксинират.
Марекова болест
Марековата болест е заразна болест при пилетата и младите птици, които се причинява от вирус и се характеризира с поражения на нервите, очите, вътрешните органи, мускулите и кожата.
Възприемчивост. Болестта засяга кокошките и пуйките, токачките, патиците, фазаните и др. Най-възприемчиви са пилетата и младите птици на възраст от 2 до 12 месеца.
Епизоотологични особености. Птиците се заразяват при вдишване на въздух, заразен с вируса (намира се в разпрашените опадващи клетки на кожата и на перата), чрез водата, храната, постелята и при пряк контакт с болните птици. Болестта не се предава чрез яйцата, освен ако черупката им не е замърсена с разпрашените частици, съдържащи вируса.
Клинична картина. Клиничните признаци се проявяват при птиците, навършили 2- месечна възраст (при бройлерите се проявяват рядко поради късия период на отглеждането им). Най-често се забелязват паралитичните състояния – куцота, отпускане на едното или двете
крила, несигурни движения, залежаване с изпъване на единия крак и свиване на пръстите, изтощаване и смърт. В някои случаи се наблюдават и промени в очния ирис – цветът му става сиво-син, зеницата е с променена форма и птиците ослепяват.
Профилактика и борба. Здравите стопанства се предпазват, като в тях не се доставят птици, пилета и яйца за разплод от заразени стопанства.
Борбата се води по три направления: а) създаване на устойчиви породи и линии; б) строго изолирано отглеждане; в) ваксиниране на птиците.
Болестта Гумборо (Инфекциозен бурзит)
Болестта Гумборо е остра заразна болест, причинява се от вирус и се проявява с отпадналост, настръхване на перата, диария.
Възприемчивост. Боледуват пилета на възраст от 20 до 90 дни.
Епизоотологични особености. Източници на заразата са болните и преболедувалите птици. За пренасяне на болестта роля играят дивите птици, хората, превозните средства, кърлежите и др. Птиците се заразяват с храната и водата.
Клинична картина. Отпадналост,треперене,настръхналост, склонност към самонакълваване (стремеж на пилетата да кълват собствената си клоака), “измокряне” почти на всички заболели (понякога до 100%), слабо изразена смъртност и бързо преминаване на клиничните признаци за около една седмица.
Профилактика и борба. Разделно отглеждане на пилетата от старите кокошки, редовно почистване и дезинфекция, избягване на грешки в храненето и др. В неблагополучните райони се препоръчва ваксиниране на пилетата след навършване на 2-3-седмична възраст.
При поява на болестта се преминава към ликвидиране на тежко болните пилета, подобряване на храненето (даване на качествени смески, витамини), избягване на пренаселеност, влага и други неблагоприятни условия.
Инфекциозен бронхит по пилетата
Инфекциозният бронхит е силно контагиозна болест. По младите пилета се проявява, със затруднено дишане, а при възрастните -хронично, с нарушена репродуктивност. Причинява се от вирус.
Възприемчивост. Болестта засяга предимно пилетата на възраст от 2 до 30 дни. Епизоотологични особености. Източник на инфекцията са болните пилета. Те предават заразата главно по аерогенен начин, а до известна степен и чрез водата за пиене и храната. Възрастните птици-заразоносители отделят вируса чрез яйцата, откъдето той преминава в излюпените пилета. Болестта се внася често с яйцата за разплод и птици- заразоносители.
Клинична картина. Инкубационният период е къс (1-4 дни). Болестта се проявява с треска и затруднено дишане (през отворена човка), с хрипове, пърхане, носни изтечения. Бронхитът се развива постепенно и след 1-2 седмици при някои пилета може да настъпи оздравяване.
При възрастните птици (носачки) се забелязва чувствително намаляване на яйценосенето. Профилактика и борба.В райони, където върлува болестта, не трябва да се допускат в инкубаторите яйца от заразени стопанства. В неблагополучните и застрашените стопанства се ваксинират здравите птици от всички възрасти. Пилетата се ваксинират не по-рано от 20-дневна възраст. Да не се смесват стари птици (възможни заразоносители) с пилета.
Инфекциозен ларинготрахеит по кокошките
Инфекциозният ларинготрахеит е заразна болест предимно по младите кокошки, която се проявява със затруднено дишане, кашляне (пърхане), с възпаление на ларинкса и трахеята. Причинява се от вирус.
Възприемчивост. Болестта засяга главно кокошките и фазаните (на 5-12-месечна възраст).
Епизоотологични особености. Източник на инфекцията са болните и преболедували птици. Предаването на вируса става въздушно (аерогенно – капкова инфекция) и чрез храната и водата, замърсени с изтечения от устата и носа.
Клинична картина. Птиците дишат с отворена уста, издават силен звук и чрез него изхвърлят натрупалия се ексудат (често с кръвни съсиреци). След това настъпва облекчение в дишането за известно време, през което птицата изглежда като здрава.
Профилактика и борба. В незаразени ферми не трябва да се внасят възрастни птици, пилета и яйца за разплод от неблагополучни стада. Новодоставените пилета трябва да се отглеждат разделено от възрастните.
При поява на болестта фермата е необходимо да се поставя под възбрана; тежкоболните да се заколват; да се почистват и дезинфекцират помещенията; да се ваксинират здравите птици и да се подобряват хигиената, храненето и отглеждането.
Шарка по птиците
Шарката по птиците е вирусна болест, която се проявява с изриви по кожата и дифтероидни поражения (налепи) по лигавицата на устата, глътката и горните дихателни пътища (затова се нарича още и шарко-дифтерит). Устойчивостта на вируса е голяма. Най-добри дезинфекционни средства са натриевата основа (1-2%), вирузан (4-8%), хлорна вар (3-5%).
Възприемчивост . При естествени условия заболяват кокошките, пуйките и гълъбите. Водоплаващите птици са невъзприемчиви. Пуйките са по-чувствителни в сравнение с кокошките.
Епизоотологични особености. Източник на инфекцията са болните птици. Те отделят вируса с кожните корички (струпеи) и с изтеченията от устата. Преболедувалите птици могат да бъдат механични носители на вируса около 2 месеца. Инфекцията се предава чрез пряк и непряк контакт. Птиците лесно нараняват и инфектират кожата на главата си и при взаимно кълване или при чесане с ноктите на краката. През лигавицата на устата и глътката вирусът се внася чрез водата и храната, замърсени главно с изтеченията от устата на болните птици или от отпадналите корички (струпеи). В здрави стопанства болестта се внася чрез доставка на заразени птици, заразена храна, с превозни средства, с хора и диви птици (главно врабчета). Заразяването се улеснява при затворен режим на отглеждане и при пренаселеност и недостиг на витамин А в храната. Влагата създава условия за по-лесното възникване на болестта.
Клинична картина. Инкубационният период е 4 – 8 дни. Различават се кожна форма, дифтероидна форма и смесена форма (двете заедно).
При кожната форма се развиват шаркови изриви главно по кожата на главата – по гребена, обиците, около ъглите на устата и около очите се явяват сиво-жълтеникави петна, които скоро се превръщат във възелчета, изпъкващи във вид на брадавици.
Дифтероидната форма протича по-тежко. Наблюдават се ограничени белезникави петна по лигавицата на устата, глътката, а понякога и по ларинкса. По-късно те се превръщат в дифтероидни налепи.
Лечение. Няма специфични лечебни средства. Болните птици се поставят при добри хигиенни условия, а към дажбата им се добавя богата с витамин А храна: зелена люцерна (или детелина), моркови, брашно от витаминозно сено, витаминно-антибиотични минерални премикси и др.Дифтероидните налепи се отстраняват и язвите се намазват с дезинфекционни средства – йод-глицерин и др.
Профилактика и борба . Незаразените стопанства се предпазват като новодоставените птици се карантинират, а застрашените стада се ваксинират. Храненето и отглеждането на птиците трябва да бъде на добро ниво.
При поява на болестта болните птици се изолират и се лекуват с антибиотици, а тежкоболните се изколват (преболедувалите от епизоотологична гледна точка се смятат за безопасни едва 2 месеца след оздравяването им). Почистват се и се дезинфекцират птичарници- те и дворовете. Здравите птици се ваксинират и се подобрява хигиената, храненето и отглеждането.
От заразената ферма не се изнасят яйца за инкубиране и не се изнасят птици за развъдни цели. Един месец след пълното ликвидиране на болестта се извършва заключителна дезинфекция и се вдига наложената възбрана.