За съществуването на зайци от породата Чинчила(Chinchilla) в литературата има сведения още от 1850-1874 г.
До момента не всичко е изяснено за произхода на чинчилата. Едни автори твърдят, че тя е продукт на мутация, а други, че породата Чинчила(Chinchilla) е резултат на сложно възпроизводително кръстосване. За получаването на чинчилата са взели участие доста породи, като виенския син заек, френския сребрист заек, руския заек горностай, белгийския великан, дивата куникула и др. За пръв път зайци от породата Чинчила са получени от френския зайцевъд Дибовски през далечната 1913 г. След това чинчилата бързо се разпространила в Англия, Германия, Америка и други страни.
Породата зайци е наречена Чинчила, тъй като съществува голямо сходство на цвета на космената покривка на зайците с този на дивия гризач чинчила, който в естествени условия живее в скалистите местности на Перу, Боливия и Чили. Дивата чинчила притежава много гладък мек, с копринена нежност косъм, който по дължината си има различно оцветяване. Това е така наречената зонарност, която е често явление при дивите животни. Известно е, че дивата чинчила има най-красивата кожа и се цени много на международния пазар.
Зайците от породата чинчила сполучливо имитират кожите на гризача чинчила.
Поради тази причина интересът към тях е доста голям. Това обуславя особено бързото разпространение на зайците от породата чинчила по целия свят.При духане в кожата на заек от породата чинчила получената розетка има три зони (пръстени) на оцветяване. Най-близкият до кожата пръстен е светлосив, средния е бял, а върхът е черен. Колкото по-ясно са изразени зоните на оцветяване, толкова по-висококачествена е кожата му. Основният цвят на космената покривка на зайците от породата чинчила е сивосинкав.
В зависимост от интензивността на оцветяването се различава тъмна, светла и средна чинчила.
И при трите разновидности коремът, долната част на опашката и вътрешната част на краката на чинчилата са почти бели. На ушите си зайците от породата чинчила имат тъмна ивица и на тила светлосив триъгълник. При тъмната чинчила обшият тон на космената покривка е по-тъмен, а около очите съществуват черни кръгове. Възрастовото изменение на цвета на космената покривка се състои в това, че зайчетата от породата чинчила се раждат почти черни със светло коремче и светла долна част на опашката и вътрешната страна на краката. Още от първите дни след раждането им започва промяната на оцветяването по посока на гризача чинчила. На възраст 6-7 седмици зайчетата имат хубаво чинчилово оцветяване.
В зависимост от едрината и от телосложението се различават дребна и едра чинчила.
Дребната чинчила има по-късо, но тънко и стройно тяло. Главата е средно голяма, а ушите са немного дълги и с особен наклон. Живата маса е 2 - 2,5 кг, но не повече от 3кг.
Едрата чинчила има плътно телосложение и удължена цилиндрична форма на тялото. Главата е средно голяма и с правостоящи уши. Шията е къса и добре замускулена, а гърдите са широки и дълбоки. Гърбът и поясницата са широки и дълги, а краката - добре замускулени. Живата маса е 4,5кг.
Женските зайци от породата чинчила имат добра плодовитост. Те раждат от 6 до 8 зайчета, които са готови за разплод на 6-месечна възраст. В България зайците от породата чинчила се отглеждат в личните и в някои обществени стопанства.