Зайците от породата бяла новозеландска са селекционирани в щата Калифорния-САЩ през 1910 г.
Съществуват три разновидности: бяла(New Zealand White rabbit), черна (New Zealand Black) и червена(New Zealand Red). Бялата разновидност е най-широко разпространена. Зайците от бялата новозеландска порода притежават добре изразени форми: закръглено и средно дълго тяло, добре развита задна част, широки лопатки, добре замускулена, къса и силна шия и широк месест гръб. Мускулатурата покрива равномерно цялото тяло.
При възрастните мъжки зайци дължината на тялото е 47 см, а на женските - 49,5 см. характерно за породата е, че цветът на космената покривка по цялото тяло е с бял цвят, което повишава нейната ценност. Наличието на тъмни петна говори за нечистопородност. Гъстотата на космената покривка по цялото тяло е добра. Срешат се зайци с недостатъчно добре окосмени лапки, което е недостатък, особено когато животните се отглеждат в клетки с мрежест под. Ето защо при селекцията на бялата новозеландска порода зайци на показателя добра окосменост на лапките се обръща много голямо внимание.
Ноктите на краката и очите и са с розов цвят. Зайците от бялата новозеландска порода са много плодовитости. При едно озайчване обикновено се раждат 8-10 зайчета. Зайкините притежават добра млечност и спокойно отглеждат 8 зайчета. Зайкините понасят много добре уплътнените озайчвания, а именно те се заплождат до 10-я ден след раждането. В развитите страни от тях се получават по 7-8 озайчвания за година. Тези уплътнени озайчвания се получават в резултат на целенасочено водената развъдно-подобрителна работа в съчетание с добре организирано гледане на зайците и балансирано хранене.
Зайчетата на 20-дневна възраст достигат 425-500 г. живо тегло, на 56-дневна възраст - 1,7-2,1 кг, а на 3-месечпа възраст - 2,7-3,7 кг. На 3-месечна възраст от 3 кг. концентриран фураж се получава 1 кг прираст, като в него се включва и изразходваният фураж за зайкинята-майка от момента на нейното заплождане до отбиването на зайчетата.
В България, зайци от бялата новозеландска порода са внесени за пръв път през 1970 г. Зайците от тази порода представляват интерес за промишленото зайцевъдство. Аклиматизацията на зайците от бялата новозеландска порода протича добре. Плодовитостта се запазва висока. Тя е средно 9,5 зайчета с колебание от 7 до 12 при едно озайчване. Средната дневна млечност е 231,5 г., като съществуват колебания при отделните зайкини от 179 до 306 г. Зайчетата растат много интензивно в млада възраст и на 60-ия ден са увеличили своето живо тегло: мъжките зайци - 2,37, а женските - 22 пъти в сравнение с живото тегло при раждането им.
Интересно е че зайци от тази порода се използват за производство на младо заешко месо (бройлери) в Англия, Италия, Франция, Унгария, САЩ и други страни. При кръстосването на бял новозеландски женски с калифорнийски мъжки зайци са получени много добри резултати, като женските кръстоски отново са покрити от новозеландски бели. Получените зайци са наречени бял бисер. Те и родителските двойки в закрити помещения за отглеждане дават по 4-4,5 озайчвання за годината. При отбиване на зайчетата на 42-дневна възраст от тях се получават по 30-32 зайчета. Обикновено на 3-месечна възраст зайчетата достигат 2,5 кг живо тегло. За 1 кг прираст се изразходва по 3-3,2 кг гранулиран комбиниран фураж. Процентът на кланичното тегло (без главата, лапите, кожата и червата) е 53.
Бялата новозеландска порода зайци е една много перспективна порода, защото притежава следните качества-голяма си плодовитост и скорозрелост, лесна приспособимост към различните климатични условия и доброто оползотворяване на фуражите. Зайците от бялата новозеландска порода са тясно специализирани за младо заешко месо.