Отглеждане, хранене и размножаване на зайци
Едно от най-популярните домашни животни е заекът. И днес заешкото месо се цени много, тъй като е сочно, лесно смилаемо и с високи вкусови и диетични качества.
Отглеждане на зайци
Зайците могат да се отглеждат на закрито (в клетки) и на открито (във волиери или клетки). Зайците не обичат течение. В домашни условия клетките трябва да се поставят в сухи помещения или навеси по възможност с югоизточно изложение. Най-подходящи за отглеждане на зайци са металните клетки с решетъчен под, върху който се поставя дървена скара, за да почиват животните. Размерите на клетката обикновено са 60х60х45 см. Клетките се разполагат на 1 ред или етажни на няколко реда. Под пода се поставя метална тава за събиране на екскрементите.
Хранене на зайци
Зайците обичат варени картофи, смесени с пшенични трици, царевична ярма или обезмаслено мляко. Препоръчително е зайците да се хранят с фабрично гранулиран фураж, който съдържа всички необходими хранителни съставки. При липса на гранулиран фураж в дажбата се включват зърнени храни (овес, пшеница, ечемик, царевица) и по-малко зърнено-бобови (соя, грах, фий, леща). Към дажбата трябва да се добавят храни, богати на витамини от групата В. През лятото трябва да им се дава зелен и сочен фураж, престоял няколко часа след окосяването (за да изсъхне, тъй като получават опасни подувания), а през зимата - изсушено детелиново, люцерново или ливадно сено, моркови, цвекло и др. Вода се дава на воля.
Размножаване на зайци
Размножителната способност на домашните зайци продължава до 6-годишна възраст. Половата зрелост на зайците настъпва след 3-месечна възраст, но при различните породи варира. За разплод обаче се пускат зайци, навършили 4-6 месеца. Мъжкият се използва за разплод до 1,5-2-годишна възраст, а женската - най-много до 3-4-годишна възраст.
За оплождането на 6-8 женски заека е необходим един здрав и силен мъжки, който не трябва да се допуска повече от 2 пъти дневно (сутрин и вечер). Оплодената зайкиня обикновено не допуска мъжкия за повторно покриване. На женската трябва да се осигури родилно сандъче, застлано със сено и кръгъл отвор отпред за влизане и излизане. В него няколко дни преди озайчването зайкинята оскубва от козината си меки косми, с които дооформя гнездото и след раждането покрива новородените. Бременността продължава около 30-32 дни. Раждат се 5-10 голи и слепи зайчета, и то най-често през нощта. Бозайният период е около 35-40 дни. Към 5-ия-7-ия ден тялото на малките се покрива с козина, а на 8-ия-10-ия ден те проглеждат и започват да пълзят. След 20-24 дни от раждането започват за ядат от храната на възрастните. Когато се отбият, препоръчва се на майката да се осигури 1-2-седмична почивка, преди да се заплоди отново. Продължителността на живота на зайците е около 8 години.
Днес се наброяват над 60 породи домашни зайци, обединени според характера на получената продукция в породи за месо (белгийският великан, бял великан, бял новозеландски заек, калифорнийски заек и др.), породи за кожа (рекс, тюленов заек и др.), комбинирани породи за месо и кожа (чинчила, виенски син заек и др.), породи за вълна (ангорски заек, бял пухов заек и др.). Първите исторически сведения за създаване на подори зайци датират от VIII век, но най-голяма селекционна работа е извършена през XIX век.