След раждането зайкинята се успокоява. Извършва се първият контрол на гнездото и ако зайкинята не е оскубала достатъчно косми, прибавят се косми от друго гнездо.
Често зайкините се озайчват на две места и фактически правят две гнезда. Необходимо е зайчетата да се съберат на едно място, като гнездото се направи удобно за всички зайчета.
Важен момент след озайчването е да се прегледат самите зайчета. Ако майката има достатъчно мляко, те са с напълнени стомахчета. Кожата е опъната, космите лъскави. Ако майката няма достатъчно мляко, стомахчетата на зайчетата са прибрани, кожата нагъната и космите са сухи, без блясък. Ако млякото на зайкинята е малко или се забавя отделянето му, необходимо е цялото зайчило веднъж на ден да се оставя да бозае от майка с висока млечност. Така след няколко дни млекоотделянето на майката ще се нормализира. Ако това не стане, налага се да се прехвърлят част от зайчетата при друга майка.
Когато зайчетата са много, част от тях трябва да се прехвърлят на майка с добра млечност и малък брой зайчета. Прехвърлянето трябва да става в първите няколко дни след озайчването, и то при зайчета, с които разликата във възрастта не е по-голяма от 13 дни. Зайкините приемат лесно други зайчета независимо от цвета и миризмата им.
Редовното следене на телесното състояние на зайчетата, вземането на мерки за храненето на майката или прехвърлянето на зайчетата, когато се налага, намаляват смъртността им и осигуряват по-добър растеж.
При замърсяване на постелята е необходимо да се замени с чиста, като винаги се поставят и косми.
Грижите за зайчилото и контролата му, когато се извършват внимателно, не намаляват майчините грижи на зайкинята. Зайкинята е неспокойна, когато гледачите се отнасят невнимателно с нея. Тя често влиза в гнездото, удря със задните си крака и може да смачка някои зайчета.
Когато някои възрастни зайкини с висока млечност започнат да раждат малък брой зайчета, не трябва да се бракуват, а да им се прехвърлят зайчета от други майки за отглеждане.
Причините за смъртността на зайчетата в първите 78 дни след озайчването са лесно отстраними. В редки случаи смъртността на зайчетата в тази възраст се дължи на заболяване. Най-честите причини за това са неудобните сандъчета с гнездата в тях или неподходящото или недостатъчното хранене на зайкините през бременния и бозайния период.
Голяма част от зайчетата умират, ако по време на раждането зайкините са неспокойни поради влизането на външни хора, необичаен шум в зайчарника, влизане на кучета, котки или плъхове. В някои случаи, когато гнездата не са удобни или се поставят в последния ден на бременността, зайкинята не може да свикне с тях, ражда навън всичките или част от зайчетата. Тогава до събирането на зайчетата в гнездото част от тях могат да умрат. При озайчване в гнездото, но на две групи, ако на едната група зайкинята не даде да бозаят, зайчетата може да умрат. Тъй като зайкините раждат през нощта в продължение на 15-20 минути, гледачите рано сутрин трябва да прегледат клетките, в които очакват озайчване.
Причина за смърт при зайчетата може да бъде и канибализмът, разпространен при някои зайкини. За него съдим по изядените крачета или част от тялото на зайчетата. Наличието на кръв по муцуната на зайкините не винаги е признак на канибализъм. Може зайчетата да са ухапани или наранени от други животни и майката само да е облизала окървавеното тяло.
Канибализъм се появява и при липса на достатъчно вода по време на озайчването. Зайкинята тогава се принуждава да задоволи жаждата си, като изяжда зайчетата. Силното безпокойство също може. да бъде причина зайкинята да прояви канибализъм. .Правилното хранене и поене на зайкините през бременния период и след това почти изключва появата на канибализма. Ако зайкинята повтори тява си влечение, трябва да се изключи от разплод