Ако някоя зайкиня умре след раждането или ако е маломлечна, или е родила много приплоди, трябва да се потърси друга, която е родила малко, за да се прехвърлят приплодите от умрялата зайкиня, като разликата във възрастта на зайчетата не трябва да е повече от две денонощия. Когато приплодите са много и трябва да се прехвърлят само няколко от едната на другата зайкиня, вземат се най-едрите, защото зайчетата на втората зайкиня са по-едри.

Ако зайкинята умре, когато зайчетата са на 12-15-дневна възраст, тогава им се предоставя краве мляко, в което е прибавен 1-2 гр. витаминен препарат. Млякото трябва да е прясно и да произхожда от здрава крава. Може да се дава и кисело мляко на зайчетата, което е по-добра храна. Съдовете задължително се дезинфекцират след всяко хранене на зайчетата. Известни успехи са постигнати при храненето на малките зайчета с биволско и овче мляко, като количествата консумирано мляко от едно зайче са по-малки, тъй като са по-богати с хранителни вещества.

На зайкиня се оставят средно 8 зайчета или толкова, колкото са цицките й. Някои зайцевъди оставят по 12-14 зайчета. Вярно е, че зайчетата остават живи, но те не растат интензивно в млада възраст.

След 16-ия - 18-ия ден от раждането зайчетата започват да приемат малки количества от храната на майката, а на 23-ия - 24-ия ден може да преминат на самостоятелно хранене. Именно на тази възраст се отбиват зайчетата при интензивно използване на зайкините, когато се заплождат на втория ден след раждането. В този случай на отбитите зайчета се дава сухо бито или прясно мляко, за да се използват възможностите им за интензивен растеж.