Биоземеделие.Рудолф Щайнер: Поглед към дейността на природата и действието на Духа в природата – част 1. Силите на Земята и на
Космос, за които вече ви говорих, оказват своето въздействие в областта на селското стопанство чрез веществата на Земята. Да осъществим прехода към различни практически гледни точки през следващите дни ще ни бъде възможност, само ако се занимаем по-обстойно с въпроса: как тези сили действат чрез веществата на Земята, за които говорихме? Но сега ще трябва да направим известно отклонение, като разгледаме дейността на природата изобщо.
Един от най-важните въпроси относно производството в селското стопанство е въпросът за значението и влиянието на азота върху цялостното селскостопанско производство. Точно по въпроса за същността на дейността на азота днес цари голямо объркване. Навсякъде, където действа азотът, се виждат само крайните прояви на неговото действие, само най-повърхностните явления на неговата проява. Не се прониква вътре в природните взаимовръзки, в които той действа, а и това проникване не може да се по стигне, ако се остане само в една област на природата. То може да се постигне, когато погледът се насочи в далечните области на природата и действието на азота се проследи във Вселената. Може дори да се каже, че азотът като такъв може би не играе най-главната роля в растителния живот, обаче неговата роля в тази област трябва да бъде опозната, за да се разбере животът на растенията.
В природата азотът работи заедно с четири свои роднини, чието действие също трябва да се познава, ако искаме да разберем неговите функции и тяхното значение в тъй нареченото домакинство на природата. Тези четири роднини са свързани с азота с растителния и в животинския белтък по един още не познат, тайнствен начин за днешната наука. Това са въглеродът, кислородът, водородът и сярата.
Ако искаме да опознаем пълното значение на белтъка, между съществените съставки на белтъка трябва да изброим не само водорода, кислорода, азота и въглерода, но към тях трябва да прибавим също и веществото, дейно по многозначителен за белтъка начин, а именно сярата. Тъкмо сярата в белтъка играе ролята на посредник между градивната сила на присъстващата навсякъде в света духовност и физическия свят. И може да се каже:който наистина иска да проследи дирите, които Духът оставя във физическия свят, трябва да проследи действието на сярата. Макар тази дейност да не е така очевидна, както е при другите вещества, тя обаче е от най-голямо значение, тъй като по пътя на сярата Духът прониква и действа във физическата страна на природата, където тъкмо сярата е носителят на духовното. Старото име е сулфур”, което е сродно с името фосфор”. На сярата е дадено това име, защото в древността, в разпростиращата се навсякъде слънчева светлина, хората са виждали също и разпростиращият се навсякъде Дух. И затова тези вещества сярата и фосфорът, които са свързани с действието на светлината в материята, са били наречени носители на светлината”. Понеже дейността на сярата е много фина и мъчно доловима, най-добре ще е да огледаме първо другите четири роднини въглерод, водород, кислород, азот, и наистина ги разберем, за да ни стане ясно, какво всъщност представляват тези вещества в света изобщо. Химикът днес не знае много за тези вещества.
Той знае как изглеждат външно, когато ги разглежда в лаборатория, но всъщност никак не познава вътрешното значение на тези вещества в общата мирова дейност. И знанието за тези вещества, което човек получава от химията, не надвишава знанието за даден човек, когото сме видели да минава по улицата, заснели сме го с фотоапарат и за когото си спомняме благодарение на снимката. Това, което науката прави с тези вещества, чиято дълбока същност трябва да се познава, е не повече от едно снимане с фотоапарат. И това, което се пише в книгите и се изнася в докладите за тези вещества, всъщност не съдържа много повече.
Да започнем най-напред с въглерода. Този въглерод от едно високо аристократично положение в последно време е смъкнат Боже, по този път са минали по-късно много други световни същества до едно твърде плебейско състояние. Във въглерода виждат въглищата, които се слагат в печката, графита, с който се пише. Цени се само една определена разновидност на въглерода диаманта, но човек не може да си го купи. И тъй онова, което се знае за въглерода, в сравнение с огромното негово значение в природата е една нищожна дреболия. Допреди две столетия този черен юначага се смяташе за онова, което означаваха с благородното име Камък на мъдреците”. Много се е говорело, какво се крие зад наименованието Камък на мъдреците”, но въпреки говоренето нищо съществено не се е казало. Под това название алхимиците и други като тях са имали предвид въглерода в неговите различни състояния, но са държали в тайна неговото име. Ако се абстрахираме от раздробената форма на въглерода в природата като въглища или графит и го разгледаме в неговата жива дейност в човека и в телата на животните и как изгражда телата на растенията, тогава става ясно, че аморфното вещество и безформеният материал, който смятаме за въглерод, представлява последният отпадък, мъртвият труп на онова, което всъщност е въглерода в домакинството на природата.
Въглеродът именно е носителят на всички формиращи, на всички градивни процеси в природата. Каквото трябва да бъде изградено дали сравнително краткотрайния образ на животинския организъм там навсякъде големият скулптор е въглерода. В себе си той носи не само черната субстанциалност, но когато е в пълна вътрешна деятелност, той навсякъде в себе си носи възникващите световни картини, великите световни имагинации, от които трябва да произлезе всичко онова, което се създава в природата. Един траен скулптор твори във въглерода и докато изгражда различните форми в природата, този траен скулптор си служи със сярата. Така че ако искаме да опознаем истинското значение на въглерода в природата, трябва да разгледаме, как духовната дейност на Вселената се оросява, така да се каже, със сярата, за да действа като скулптор, и как с помощта на въглерода този скулптор изгражда по-твърдите форми на растенията;как като процес на възникване и изчезване изгражда фигурата на човека, който тъкмо поради това е човек, а не растение, защото може веднага да унищожи току що възникналата форма, като отделя въглерода свързан с кислорода във въглената киселина. Понеже въглерода в човешкото тяло прави човека твърде корав, прекалено втвърден, както прави твърда палмата, затова дишането веднага откъсва и отстранява този въглерод и свързан с кислорода го изхвърля навън. Така ние се оказваме в една подвижност, от която като хора се нуждаем. В растението обаче той остава вътре и по този начин в определена степен задържа твърдата форма също и в едногодишните растения. По отношение на човек един древен израз гласи: Кръвта е съвсем особена течност”. И с право трябва да се каже, че човешкият Аз пулсира в кръвта и така той се изявява физически. Казано по-точно:това е тъчащият, управляващия, формиращият се и веднага разрушаващ своята форма въглерод, по чийто път в кръвта, оросена със сярата се движи духовната същност на човека, която наричаме Аз, като същинския дух на човека, живее във въглерода, така в известна степен световният Аз е световният Дух, който чрез сярата живее във формиращия се и винаги отново разпадащ се въглерод. В по-рани епохи на нашето земно развитие въглеродът е бил самотен, нещо отделяно. Едва по-късно към него се прибавя това, което е например калцият, който човекът започва да използва, за да си създаде за опора също и нещо твърдо. За да може това, което живее във въглерода, да остане подвижно, в своя калциев костен скелет човекът си създава една твърда опора; животното също, поне висшето животно. Така в своя подвижен въглероден строеж човекът се издига и излиза от чисто минералния твърд калциев строеж, какъвто е строежът на Земята, който той впрочем включва в себе си, за да има в себе си твърда земя. Чрез калция, в строежа на костите, човекът носи твърдата Земя в себе си.
Вие можете да си изградите представата, че в основата на всяко живо същество е разположен повече или по-малко твърд и повече или по-малко флуктуиращ, трептящ въглероден скелет, по пътя на който Духът се движи през света. За да стане това по-прегледно, искам да начертая един скелет, който Духът с помощта на сярата си е изградил по някакъв начин.
Това е или непрекъснато променящият се въглерод, който се движи в много фино дозирана сяра, или е, както при растенията, един смесен с други съставки, твърдо установен въглероден скелет.
Ако разгледаме човека или каквото и да било друго живо същество, ще видим, че това живо същество би трябвало при нашите срещи често сме говорили за това да бъде проникнато от етерното, което е същинският носител на живота. Това, което представлява въглеродният скелет на нещо живо, трябва от своя страна да бъде проникнато от етерното, така че етерното да се държи здраво и неподвижно за скелета, или повече или по-малко трептящо да е в движение. Етерното трябва да се разпростира навсякъде, където този скелет. Да подчертаем :навсякъде, където този въглероден опорен строеж е налице, трябва там да се намира и етерното. В нашия физически земен свят етерното не би могло да съществува само за себе си. То, така да се каже, навсякъде би се промъкнало като едно нищо и ако нямаше физически носител не би могло да докосва и да действа върху това, върху което трябва да действа във физическия земен живот. При всичко, което става на Земята, особеното е, че Духът винаги трябва да има физически носител. Материалистите взе мат само физическия носител и забравят Духа. Те винаги имат право, понеже най-близкото нещо, което срещаме в сетивния свят, е физическият носител. Но те оставят извън вниманието, че навсякъде Духът трябва да има своя физически носител. И този физически носител на Духа, който действа в етерното тук можем да кажем, че в етерното имаме най-нисшата духовност този физически носител, е проникнат от етерните сили и то така проникнат, че етерното в известна степен от своя страна се оросява със сярата и провежда във физическото тяло онова, което трябва да бъде доведено не до определена форма, не до градивен скелет, а до живост, до вечна подвижност. Физическият елемент, който с помощта на сярата довежда от етера жизнените въздействия, този физически елемент е кислородът. Така че това, което тук скицирах зелено, можете да си представите от физически аспект, че изобразява кислорода, който с помощта на сярата носи вибриращата, вълновата, тъчащата същност на етерното.
Етерното се движи по пътя на кислорода с помощта на сярата. Така дихателният процес добива своя смисъл. Чрез дишането ние поемаме кислород. Днешният материалист говори само за този кислород, който получава в ретортата чрез електролиза на водата. Навсякъде обаче в кислородът живее нисшият свръхсетивен свят, етерният свят, ако кислородът не е умъртвен, както трябва да бъде умъртвен във въздуха около нас. Във въздуха, който вдишваме, животът на кислорода е умъртвен, за да не изпадаме в безсъзнание от живия кислород. Ние получаваме припадък, ако в нас проникне повиеш жизнен елемент. Вече една банална хипертрофия на растеж в организма, на място където не трябва да става това, ни прави немощни, загубваме съзнание и още по-лошо. И ние щяхме да ходим замаяни, съвсем упоени, ако бяхме заобиколени от жив въздух, от въздух, в който има жив кислород. Кислородът около нас трябва да е мъртъв. Но бих желал да кажа, че от момента на раждането той е носителят на живота, носителят на етерното. И тук той ще стане веднага носител на живота, ако напусне сферата, в която има задачата да обгръща нашите сетивни органи. Навлезе ли чрез дишането в нас, където може да е жив, той отново оживява. Кислородът, който циркулира вътре в нас не е съшият, както навън около нас. Вътре в нас той е жив кислород и веднага, когато от въздух проникне в почвата става жив кислород, макар там неговият живот да е по-слаб, отколкото когато е в хората и в животните. Все пак там той става жив кислород. Кислородът под Земята не е същият като този над Земята.
Трудно можем да се разберем с физиците и химиците по този въпрос, тъй като според прилаганите от тях методи кислородът винаги трябва да е изваден от земята, затова те имат пред себе си само мъртъв кислород. Другояче не може и да бъде.
Всяка наука, която се основава само на физическата страна, има този недостатък, че може да разбере само трупове.
В действителност обаче кислородът е носителят на живия етер и този жив етер завладява кислорода и го владее, като действа посредством сярата. Сега, в известна степен един до друг, от една страна имаме въглеродния скелет, в който проявява своята дейност най-висшата, достъпна за нас на Земята духовност човешкият Аз, или действащият в растителния свят световен Дух и от друга страна, ако спрем вниманието си на човешкия дихателен процес, имаме навлезлия в човека жив кислород, който е носител на етерното. Въглеродният скелет, който при човека е подвижен, и живият кислород трябва да си взаимодействат. Кислородът трябва да може да се движи по предварително означените от скелета пътища и трябва да може да минава по която и да е линия, очертана от въглерода, по-точно от духа на въглерода. Навсякъде в природата кислородът, носещ етерното, трябва да може да достига одухотворения въглерод. Как става това? Кой е посредникът?
Посредникът е азотът. Азотът вкарва живота във формата, вплетена във въглерода. Навсякъде, където се появи азотът, той има за задача да свързва живота с духовността, която най-напред се формира във въглеродното. Навсякъде в животинското и растителното царство, също вътре в земята, мостът между кислорода и въглерода се поставя от азота.
И онази духовност, която от своя страна с помощта на сяра та действа там в азота, е същата, която ние означаваме като астрална същност. Астралната духовност се намира в човешкото астрално тяло, също и околовръст Земята, откъдето действа върху живота на растенията, в живота на животните и т.н. И така, казано от духовен аспект, между кислорода и въглерода се настанява астралността, но тази астралност се нуждае от азот, за да може да се отпечата във физическата област и да действа на физическото поле. Астралност се простира навсякъде, където има азот. Етерната жизненост би се разливала във всички посоки подобно на облаци, без да се съобразява с въглеродния скелет, ако азотът не упражняваше такова огромно притегляне към този въглероден скелет. Навсякъде по преправените във въглерода линии и пътища, азотът влачи кислорода, там астралността в азота довлича етерната жизненост /виж рисунката, жълтия цвят/. Голям преносвач на живота към Духа е този азот. Азотът в човека има съществено значение за душевността в човека, той е посредникът между живота и Духа.
В действителност много чудно нещо е този азот. Ако проследим неговия път в човешкия организъм, той се явява също като един цялостен човек. Има един такъв човек от азот. Ако можехме да го отделим в чист вид, той би бил възможно най-прекрасният призрак, понеже напълно подражава на всичко, което се намира в твърдия човешки скелет. От друга страна той се разлива също и в самия живот. Това го виждате в дихателния процес. Чрез дишането човек поема в себе си кислорода, т.е. етерния живот. Тогава се намесва вътрешният азот, който разнася кислорода навсякъде, където има въглерод, т.е. където са активните променящи форми. Там той донася кислорода, а взема въглерода и го изнася на вън. Азотът именно посредничи от кислорода да се получи въглена киселина и тя да бъде издишана. Азотът ни обгръща отвсякъде. Около нас има само незначителна част кислород, който е носител на живота, и голяма част азот, който е астралният носител на Духа. Кислородът от въздуха около нас ни е без крайно необходим през деня, също и през нощта. Може би малко почитаме азота имам предвид азотът във въздуха, който дишаме защото смятаме, че по-малко се нуждаем от него. Азотът обаче има духовно отношение към нас. Бихме могли да направите следния експеримент.
Бихте могли да опитате да експериментирате с човек, който се намира в затворено въздушно пространство, като изтеглите малко количество от азота, та въздухът около него да стане по-беден на азот, отколкото при обикновени условия. Ако експериментът е направен внимателно, ще се убедите, че азотът от ново се замества с нов, но той не идва отвън, а се набавя от вътрешността на човека. Човекът трябва да отдаде своя азот, за да възстанови обикновеното количествено съотношение. Ние като хора трябва да възстановяваме правилното процентно съотношение между цялото наше вътрешно същество и азота около нас. За да можем да дишаме, не се нуждаем от азота. Затова и намаленото количество би било достатъчно, но за да е налице връзката ни с духовността, се нуждаем от обичайното количество азот, което обикновено се намира във въздуха.
Виждате следователно, че азотът играе важна роля чак в духовната област и това ще Ви позволи да си представите, че този азотът трябва да е необходим за живота на растенията. Както ги виждаме да израстват от земята, растенията имат само физическо и етерно тяло. Но астралността отвън трябва да ги за обикаля отвсякъде. Растението не би могло да цъфти, ако астралността не го облива отвън. Самото то не я поема в себе си като животното или човека, но отвън трябва да бъде в контакт с астралността.
Астралното е навсякъде и азотът, носителят на астралното, също е навсякъде. Азотът се носи във въздуха като труп, но щом дойде в земята, отново става жив. Както кислородът оживява, така оживява и азотът. В земята азотът не само оживява това трябва да се има предвид особено в областта на селското стопанство но той също така става чувствителен, става усещащ, нещо което днес изглежда така парадоксално за материалистично заплетения мозък. Азотът наистина става носител на една тайнствена чувствителност, която се разлива върху целия земен живот. Той усеща дали в дадена земна област има достатъчно количество вода. Той усеща това като нещо приятно.
Когато водата е твърде малко, усеща нето му е неприятно. Когато на дадена почва растат подходящи за това място растения, това му е приятно, и т.н. върху всичко азотът излива един вид чувстващ живот. Може да се каже:всичко, което разказах и предшестващите часове, че планетите Сатурн, Слънце, Луна и пр. оказват влияние върху растителната форма и върху растителния живот, това хората не го знаят. В обикновения живот това не се знае. Но азотът, който се намира навсякъде, не само че знае за това, което се излъчва от звездите и след това действа по-нататък в живота на растенията, в живота на Земята, но той е също и чувстващият посредник на човешката нервно-сетивна система и опосредява усещането. Азотът наистина е носителят на усещането.
Вие можете да проникнете в прекрасния интимен живот на природата, когато обхванете с поглед азота, който подобно на трептящи усещания се носи навсякъде около нас. И тогава ще се разкрие, че точно в прилагането на азота лежи нещо от огромно значение за живота на растенията. Това ще бъде предмет на по-нататъшни обсъждания. Сега обаче се налага да се спрем на нещо друго.
Виждате, че има живо взаимодействие между онова, което идва от духовната област и приема форма на скелет във въглерода и това, което излиза от астралната област и чрез азота изпълва скелета с живот и го прави чувстващ, за да може животът да действа вътре в кислорода. Но всичко това в областта на Земята работи съвместно само защото е проникнато от нещо друго, което осъществява връзката на физическия земен свят с далечините на Космоса. С оглед на нашето земно съществуване Земята не бива да скита като откъснато твърдо тяло във Вселената и да се изолира от останалия свят. Ако Земята би постъпвала така, тя би изпаднала в положение на човек, който живее вътре в едно стопанство, но желае да остане самостоятелен и да остави извън себе си това, което расте в нивата. Поради благоразумие той не постъпва така. Това, което днес расте на нивата, го намираме после в стомаха на многоуважаемите стопани, след което то по някакъв начин отново поема пътя към нивата. Като хора ние не можем да се уединим, а напротив, ние сме свързани с нашето обкръжение и в края на краищата принадлежим към него. Както малкият пръст ми принадлежи, така и нещата около човека естествено принадлежат на целия човек. Трябва да има непрекъсната обмяна на вещества. Така трябва да бъде и между Земята с всички нейни същества и цялата Вселена. Всичко, което живее на земята във физически образ, трябва да може да бъде върнато във Вселената и във Вселената в известна степен да бъде прочистено и просветлено.
Използвана литература:
Рудолф Щайнер
Биодинамично земеделие
Източник: Биоземеделие