Биоземеделие.Отглеждане на био целина. Целината се отглежда почти във
всяка градина у нас. Тя се използва повсеместно като подправка. Отглеж да се главно кореновидна целина.
Значението на целината се обуславя от нейните вкусови и подправни качества. Листата са много богати на витамин С и каротин.
Сокът на целината е чудесно лечебно средство срещу шипове. Пие се под лекарски контрол, защото прека лената употреба може да доведе до увреждане на костите.
Целината е двугодишно растение. През първата година образува кореноплод и листна розетка. През втора та година израства цветоносното стебло и се получават семената.
Кореновата й система е слабо развита и разположена главно в почвения слой до 30 см. Това обуславя голя мата взискателност на целината към почвената влага.
Стеблото на целината нараства бавно на височина през първата година, но все пак значително повече в сравнение с другите кореноплодни растения. Цветоносното стебло е силно разклонено, високо 60-100 см.
Листата са текоперести, а отделните дялове са по-силно или по-слабо разсечени.
Цветовете са дребни, бели. Съцветието е сложен сенник и се опрашва кръстосано.
Семената са много дребни. Кълняемостта им се запазва 3-5 години.
Целината се развива най-добре в условията на прохладен климат. Оптималната температура за растежа на листата и кореноплодите е 18-20°С. При високи температури е лесно уязвима за вирусни болести.
Целината е много взискателна към водния режим.
Отглежда се само при поливни условия. При нередовни поливки или засушаване, растежът спира, а коре ноплодите стават дребни и груби. Тя не понася застояла вода. Може да се полива както с течаща вода,така и чрез дъждуване.
Целината е много взискателна към хранителния режим. В биодинамичната практика, заедно с дълбоката оран през есента се внасят 3-4 тона компост за декар. Обикновено целината се отглежда като втора култу ра.
Подходящи предшественици за целината са пипер, патладжан, краставици и др. Преди нея като предкулту ри могат да се отглеждат зелен лук, зелен чесън, салата а в отделни случай и пресни картофи.
Целината се отглежда само чрез непикиран разсад. Отглеждането чрез директна сеитба е трудно осъщест вимо, понеже семената са много дребни, никнат бавно и върху големи площи трудно може да се подържа нормална влага за развитието им.
За отглеждане на разсад семената се садят в полутопли парници в средата на март, препоръчват се дните КОРЕН, десцедентна Луна. На 1 м2 се засяват 1,0-1,5 грама на дълбочина 0,5см. За да се осигури разсад за един декар, трябва да се засеят 10-15 грама.
За по-добро поникване някои градинари потапят семената в гореща вода за една минута, след което ги ох лаждат в студена вода. подсушават ги и ги засяват.
За да се разпръснат по-равномерно, семената се смесват с пясък. След засяването се покриват с 3-4мм доб ре пресят угнил компост. Една от най-важните грижи след засяването е поддържането на равномерна вла га в повърхностния почвен слой през целия период на поникване. Ако това не се спази, голям процент от семената не поникват.
Разсадът е готов за засаждане на постоянно място, когато младите растения са образували 4-ти, 5-ти лист.
Преди пресаждането разсадът се изскубва, след като е бил добре полят един ден по-рано. Отрязват се част
от листата и се подстригва корена за да се улесни засаждането. Разсадът се накисва в препарат така както процедурата е описана при отглеждането на домати. Засажда се през втората полови на на май. Обръща се внимание връхната пъпка да не попада под повърхността на почвата.
Целината се окопава плитко 2-3 пъти и се плеви често. Окопава се плитко за да не се разкъсат корените,ка то растенията не бива да се загърлят.
Целиновата муха и целиновия листен подкопвач са главни вредители. Те могат да се появят още при разса да. Първите малки мухички се забелязват в края на април началото на май, когато се излюпват от какави дите в почвата. Те снасят яйцата си по долната страна на листата на целината. Ларвите бързо се развиват и се вмъкват в тъканта на листата между горната и долната ципи на всеки отделен лист. Там престояват три седмици и превърнати на какавиди падат в почвата или остават залепени в листът, ако той все още е жив. И така второто поколение мухички се появява в края на юни. Същата муха атакува и пащърнака.
Борбата с това насекомо се води като се изкореняват и изгарят всички растения по които е забелязано при съствието на мухата. Освен това, на есен се препоръчва да се направи дълбока оран и допълнителна обра ботка на почвата, така че птиците да могат да открият ларвите на мухата и да унищожат поне част от тях.
Кореноплодите на целината се прибират в края на октомври началото на ноември на ден КОРЕН, десцедентна Луна.
РОСИЦА АЛ. ДИМИТРОВА
БИОДИНАМИЧНИ З Е Л Е Н Ч У Ц И
Превод от английски език ВЕРА ГЮЛГЕЛИЕВА
Изготвил: ПЕТЪР ИВАНОВ РАЙЧЕВ препис от книга
Източник: Биоземеделие